Живеехме добре, съпругът ми беше предприемач, а аз – архитект. После синът ни порасна и го изпратихме в чужбина да учи право в престижен университет. И сякаш вече имахме много свободно време със съпруга ми, което да прекарваме заедно. Но той постоянно липсваше на работа.
Винаги казваше: “Ами, работата ми е такава, че ако не я върша аз, никой няма да я върши вместо мен.” Имах чувството, че се отдалечава от мен. Но като наивно момиче го приех за вярна думата му. И тогава един ден на прага на къщата ни се появи младо момиче с две бебета на ръце.
Отначало не я познах, но когато се вгледах внимателно в лицето ѝ, разбрах, че е бившата секретарка на съпруга ми. Поканих я вкъщи и на чаша горещ чай тя ми разказа, че съпругът ѝ е изневерил и я е напуснал. И че няма къде да отиде и няма към кого да се обърне за помощ.
Преди година тя напуснала работа, мислех, че се е омъжила, и тъй като се подготвяла за сватбата, решила да напусне. Така направиха и всички останали. Оказа се, че съпругът ми й е промил мозъка, няколко пъти я е водил в леглото, обещавайки й царски живот.
Тя дори връща пръстена на годеника си заради него. Но след това се оказа, че е бременна, и съпругът ми я изостави. Майка ѝ помагала за близнаците, но преди месец починала и тя не можела да се справи сама. Помолих икономката да даде на нея и децата стая за гости и й казах, че отсега нататък ще живее при нас.
Щях да изгоня съпруга си при дяволите. Той се прибра от работа, видя нея и децата при нас и каза, че му е писнало от нас и че се мести при приятелката си. Станах кръстница на децата, помогнах на майка им да си намери работа и наехме бавачка за тях. Всичко е наред с нас!
