Съпругът на Тина ѝ се обажда и я предупреждава, че майка ѝ е болна, а синът ѝ почти не излиза от къщи. Трябвало да излезе с него. Тина е недоволна от това и му напомня, че е бременна и също има нужда от внимание. Разстроена, тя не осъзнава как е стигнала до автобусната спирка от офиса. Не ѝ харесва ситуацията с детето от първия брак на съпруга ѝ: то е останало сираче след смъртта на майка си, но има много млада баба.
Нека тя да се грижи за него. “Какво общо има това с мен?” – попита се Тина. Когато Даниил за пръв път ѝ каза за смъртта на съпругата си, той веднага предложи да вземе Валера при себе си, тъй като е негов собствен син. Но Тина го помоли да разбере и отказа да вземе момчето. Мъжът не продължи, защото жена му беше бременна и той не можеше да се нервира, въпреки че беше наранен и разстроен. Погледът му избледня. Даниил прекарваше цялото си време в дома на бившата си тъща и прекарваше времето си със сина си.
Това не се хареса много на Тина. Бившата свекърва на съпруга ѝ не беше казала нито една лоша дума, но този оценяващ поглед… Седейки в автобуса, тя мислеше за всичко, но мислите ѝ бяха прекъснати от обаждане и гласа на жена, която говореше доста силно на майка ѝ. След като научи нещо, тя едва успя да сдържи емоциите си. След като приключила разговора, тя започнала да разказва на приятелката си из целия автобус какво се е случило: “Можеш ли да повярваш, че нашият котарак Барсик е спасил кучето!
– Как така? – Преди две години майка ми получи малко червено котенце. То все още не знаеше как да се храни и когато майка ми отиде да получи сонда за хранене, не намери котето, когато се върна. То беше изчезнало. След дълго търсене го намерих в кошарата на нашето куче Наргиз, което току-що беше освободено. Така Наргиз започна да храни Барсик. А днес Барсик дойде и мяукаше без прекъсване, сочейки към вратата. Мама разбра, че той вика някъде.
Тя го последва в гората и се оказа, че нашата Наргиз е попаднала в капан… още малко и нямаше да бъде спасена… Леопардът я спаси… – Да… колко верни са животните, колко любов и грижи имат… – Точно така! Дори такива хора се срещат рядко!” Приятелката ѝ подкрепи момичето. Тина е разстроена; изведнъж осъзнава: “Колко съм жестока.” Тя слезе от автобуса и побягна към дома си през парка. Там забелязала един мъж и сина му и се приближила до тях (свекървата на мъжа живеела недалеч от тях). Тина ги попитала любезно какво правят и им предложила да продължат разговора вкъщи.
Момчето се смути и каза, че трябва да каже на баба си, преди да се прибере вкъщи: “Исках да се прибера при нас. Да изпием по един чай”, предложи Тина и се усмихна. Вкъщи сложиха масата и момчето помогна на Тина. “Искаш ли да си имаш сестричка?” “Да, разбира се!” – отговори веднага, – “Ще я пазя от всички и ще си играя с нея. Тина прегърна момчето. Съпругът погледна жена си с благодарност. От очите му се разляха сълзи.
