През есента Артьом и Елена искат да се оженят. Красива, неразделна двойка. Винаги бяха заедно. Разделяха се само веднъж на няколко месеца – той учеше за шофьор в града, но дори и тогава идваше всеки уикенд, за да види любовта си. Той не постъпи в армията – не беше годен. Лелята на Олена, която вече се беше пенсионирала, ѝ намери работа като секретарка в престижно заведение веднага след училище. И личният им живот изглеждаше уреден.
Всички се възхищаваха на тази прекрасна двойка. Артьом беше висок, широкоплещест, атлетично сложен човек. Имаше големи черни очи и коса с цвета на катран. Лена беше ниско, стройно момиче с дълги мигли, сини очи, мраморна кожа и руса коса. И двамата родители бяха щастливи от съюза: бяха подготвили зестра за момичето и къща наблизо, за да се грижат за бъдещите младоженци. През август миналата година пристигнала една жена с мисията да повиши нивото на културата в селото.
Затова събира млади хора, открива театрален клуб и решава да постави “Ромео и Жулиета”. Без никакво съмнение Артьом е избран за ролята на Ромео, а на Алла е поверена ролята на Жулиета. На Алена е предложено да играе статистка, но тя отказва поради натоварения си график. Артьом започва да изчезва на репетициите и двамата почти не се виждат. Алла винаги го молеше за помощ, но той винаги ѝ помагаше. Скоро Артьом и Алла започват връзка.
Пиесата е добре приета от публиката в града, затова те пътуват с нея из целия регион. През ноември Артьом и Алла се ожениха. Елена напуска работата си и заминава за града. Чичо ѝ (брат на баща ѝ) ѝ помага там. През пролетта Олена ражда син – Хриця. Тя си намира работа и се запознава с годеника си със сложна немска фамилия. Томас бил добродушен човек, който бил лудо влюбен в Олена. Днес те са щастливи баба и дядо. Имат две внучки, които много разглезват. На снаха ми това не ѝ харесваше, тя искаше да ги възпитава по всички правилни начини. Артьом и Алла живееха в столицата. “Актрисата” нямаше планове да остане на село.
Олена знаеше за това. А сега са минали много години. Олена отдавна не се беше прибирала вкъщи при семейството си, а брат ѝ се беше преместил в малък град наблизо. Тя отишла да го посети и преди да си тръгне, решила да отиде на гроба на родителите си. Олена почистила гроба, поставила цветя на всеки от тях и седнала на една пейка. Изведнъж някой докосна рамото ѝ… “Артем, това определено е той, но как!” – Олена беше зашеметена. “Здравей, красива Лина, не си се променила ни най-малко” – каза Артем нежно, с тон, който звучеше така, сякаш са се разделили едва вчера, въпреки че бяха минали 35 години. Не си се съхранила зле… – Остарях, но ме влече към родния град…
Трябва да издигнем достойни паметници на родителите си, дано всички ги помнят вечно… – каза Иван, а после продължи: – Знаеш ли, Олена, ние сякаш живеем в града и всичко е наред, но аз имам чувството, че всичко съм направил погрешно. Струва ми се, че цял живот съм живял с погрешна цел… С теб любовта ме вдъхновяваше, чувствах се уверен, можех да направя всичко. С Алла тя беше като блато, което ме дърпаше надолу… Оказва се, че любовта е различна – усмихна се той, – имам добра заплата, добра позиция, но за нея все още съм селско момче.
Не й отговарям. Чувствам се така, сякаш съм изживял живота си напразно: не построих къща, не посадих дърво, не родих син… Алла е безплодна… не можа да роди.” Артьом каза с копнеж и тъга. “Чакай – Елена извади една снимка, – виж, това напомня ли ти за някого? Артем онемя, няколко минути не можеше да каже нищо. Това беше той, но в младежки дрехи и с друга прическа. “Защо не ми каза за това?” “Дали щеше да има някаква разлика? Гриша е гордо момче, той знае, че ти си истинският му баща, никога не съм го лъгал.
Вземи снимката, на нея има неговия номер. Той ме помоли да ти я дам, в случай че някога го срещна. Можете да поговорите и да се опознаете по-добре, това не е проблем. Трябва да тръгвам, утре излитам. Пожелавам ти щастие, а любовта, макар и да е различна, е нещо, което избираме… Артьом седна на пейката, хвана главата си с две ръце и се обвиняваше за всичко
