Яна миеше чиниите, когато на вратата се позвъни. Тя избърса ръцете си и отиде да отговори. Свекърва ѝ стоеше на прага с пакети в ръце. “Яна, ти у дома ли си? Реших да ти донеса малко рибни питки. Днес направих едни много добри, толкова сочни и апетитни.” – Олга Ивановна, казах ти, че не ядем рибни торти! Защо ги донесохте?” – Приготвих много от тях и не исках да ги оставям да се развалят. Помислих си, че ще ви ги донеса. Яна мълчаливо отиде в кухнята. Свекърва ѝ правеше това често. Тя донасяше пържена риба, рибни питки или прясна риба. А колко пъти ѝ беше казвала, че тя и съпругът ѝ не обичат такава риба! Не! Тя все още я носи!
А работата е там, че свекърът ѝ е запален рибар и ходи на риболов всеки уикенд. Той лови предимно каракуди и сега свекърва ми не знае какво да прави с тях. Веднъж мъжът каза: “Вече не мога дори да гледам тези каракуди, през цялото време, докато живеех с родителите си, трябваше да ги чистя и да ги ям… Достатъчно ми е за цял живот. А сега свекърва ми е намерила място, където да сложи излишните риби, и ми ги носи! Тя се прибира вкъщи, отваря хладилника и казва: “О, какво е това? Сирене? Ще отрежа едно парче, за да го взема вкъщи. И ще взема малко колбаси, за да ги приготвиш. Разделих се с теб за рибата. А напоследък тя започна да идва с приятелката си. Тя идва и казва:
– “О, бяхме наблизо и решихме да дойдем при вас, за да пием чай и да се стоплим, защото е студено. Тя слага чайника, отваря хладилника, взема каквото иска и обсъжда с приятелката си какво имат в хладилника и какво младите хора не искат да правят в днешно време. Яна търпи това в продължение на месец и след това измисля как да се отърве от него.
В събота следобед Яна пристигнала в дома на свекърва си заедно с приятелката си. Свекърва ѝ отвори вратата. Яна започна от вратата: “О, с приятелката ми бяхме наблизо и решихме да ви посетим. Донесохме ти вкусно суши! Свекърва ѝ се намръщи – тя не можеше да стои на сухо. Яна влезе в кухнята и въпреки учудения поглед на свекърва си отвори хладилника, извади тенджера с борш и я постави да се загрее.
В хладилника имаше и тенджера със зехтин, както и малко салата. Тя сложи всичко на масата, взе още малко и го сложи в подноса. – “Ще си взема малко за вкъщи, обичаме тази салата, а ти можеш да си направиш още малко за себе си. Добре? Свекърва ми гледаше мълчаливо и изненадано и се съгласи с всичко. Беше очевидно, че не ѝ харесва, но не искаше да се кара за приятелите си. Яна и приятелката ѝ хапнаха, благодариха им и започнаха да се приготвят да се приберат у дома.
На прага Яна се обърна към свекърва си и каза: “Сега ще идваме често, добре, мамо? Ще ти гостуваме и ще ти носим нещо вкусно. И те си тръгнаха… Мина месец и половина. Свекървата се обажда и говори, сякаш нищо не се е случило. Но тя вече не идва на гости с приятелката си. И преди да донесе нещо, пита дали има нужда от него… Яна много се радва, че свекърва ѝ е разбрала за първи път и е реагирала нормално. В края на краищата това са техните родители и тя наистина не искаше да разстройва отношенията им…
