Детето плачело на вратата, докато съседите разбрали, че нещо не е наред. Оказало се, че бащата е изоставил сина си и е напуснал града завинаги. Вече втори ден хората в жилищния блок чували плача на момчето. Отначало те не обърнали внимание на детския плач, защото си помислили, че момчето си играе, но когато то продължило да плаче през нощта и на следващия ден, съседите разбрали, че нещо не е наред. Те почукали на вратата, за да извикат бащата на детето, но никой не отворил, затова се обадили в полицията. Тридесет минути по-късно полицията пристигнала, разбила вратата и влязла в апартамента.
Едно малко момче седяло в коридора и плачело. Олексий бил откаран в болницата, където го почистили и нахранили. Той останал в болницата няколко дни; момчето било изтощено, защото не било яло нищо от два дни… Мой приятел ми разказа тази история и тя ме порази до дъното на душата си. Преди двадесет години едно малко четиригодишно момченце било оставено само вкъщи. Детето плачело на вратата, докато съседите не разбрали, че нещо не е наред. Оказало се, че бащата е изоставил сина си и е напуснал града завинаги.
Вече втори ден хората в блока чуват плача на момчето. Първоначално те не обърнали внимание на плача на детето, защото си помислили, че момчето си играе, но когато плачът продължил през нощта и на следващия ден, съседите разбрали, че нещо не е наред. Те почукали на вратата, за да извикат бащата на детето, но никой не отворил, затова се обадили в полицията. Тридесет минути по-късно полицията пристигнала, разбила вратата и влязла в апартамента.
Едно малко момче седеше в коридора и плачеше. Олексий е откаран в болницата, където е почистен и нахранен. Той останал в болницата няколко дни; момчето било изтощено, защото не било яло нищо от два дни. Бащата на детето така и не бил намерен, а майка му починала по време на раждането, затова момчето било настанено в сиропиталище.
Историята за изоставеното дете бързо се разпространила из града и една млада двойка пожелала да го осинови. Първоначално те идвали в сиропиталището и му носели играчки и сладкиши, а след това го осиновили. Олексий имал проблеми с развитието: страхувал се от хора, от чужди звуци и не можел да говори добре. Но една година по-късно момчето настига връстниците си. Той бил много послушен, възпитан и винаги се подчинявал на родителите си. След училище отишъл в университет и учил за журналист.
Започва да работи по телевизията като водещ и става много известен в своя град. Имал много красива дикция, произношение и външен вид, затова го канили в различни радио и телевизионни проекти; водил много предавания и концерти. Един ден собственият му баща, който не бил виждал момчето от двадесет години, поискал да се срещне с него.
Веднъж бил оставил сина си в апартамента: детето било само на четири години. Сега мъжът разбрал, че синът му е пораснал и е станал известен телевизионен водещ, затова искал да го види. Момчето решило да не общува със собствения си баща. Смята, че вече има свои родители, които са го отгледали, а мъжът, който го е изоставил, не заслужава внимание – и не иска да знае нищо за него. Как мислите, правилно ли постъпва Алексей?
