Майката погледна Халия и въздъхна тежко. Знаеше, че е малко вероятно някой да се ожени за дъщеря ѝ. Още от прогимназията тя беше по-висока от повечето момчета, а и лицето ѝ не беше особено красиво. Но любовницата на Халия беше прекрасна. Баща ѝ почина, когато тя беше на единадесет години.
Майка ѝ остана сама с три деца. В едно село без мъж в къщата е трудно, затова Галя поела много от мъжките задължения. Научила се да сече дърва и да копае градина. Винаги е мечтала за семейно щастие, но е осъзнавала, че шансовете за това са малки.
Всички момичета на нейната възраст в селото се омъжвали, но тя оставала девствена. Един ден в селото имало сватба на съученичката ѝ Валентина и я отпразнували шумно. Майка ѝ я убедила да отиде там, за да види музикантите, които били дошли от града.
Халя не искаше, но майка ѝ беше много настоятелна. Тя се почувствала неловко на празника, въпреки че било интересно да гледа хората, а музикантите били добри. Един от тях я гледаше внимателно. Само че Галя изобщо не го харесваше, беше дребен и слаб.
След партито минаха три дни. Вечерта някой почука на вратата им. Музикантът се появил на прага с букет цветя: – “Добър ден. Съжалявам, не знам името ви, но много ми харесахте. Можем ли да се запознаем?
И тогава Олег й предложил брак. Галя прие без колебание. По-късно човекът продал градския си апартамент и се преместил на село. Всички в селото винаги говорели за тази странна двойка, но те живели заедно докрай, родили им се две деца и заживели щастливо.
