Неотдавна в семейството ми възникна конфликт. Аз съм на шестдесет години. Случи се така, че личният ми живот не се разви добре. Имах дългосрочна връзка с един мъж, която продължи почти петнадесет години, но след това се разделихме, когато разбрахме, че чувствата ни са охладнели.
Нямахме деца заедно, защото той беше безплоден. Но осиновихме едно момиче от дом за сираци. Още щом видяхме София веднъж, момичето потъна в сърцата ни. Веднага разбрахме, че тя е наша. Опитах се да осигуря на момичето по-добро детство и всички възможности за развитие.
Съдбата на сестра ми беше съвсем различна. Тамара е с пет години по-малка от мен. Омъжи се на осемнайсет години и имаше три деца от съпруга си. Тя се отнася към децата си доста безотговорно, като предпочита да харчи пари за собствените си удоволствия, да си купува скъпи дрехи и да излиза с приятелки.
Тя не мисли много за бъдещето на децата си. Но по някаква причина Тамара винаги е била обичана повече в нашето семейство. Наскоро празнувахме рождения ми ден. Аз съм на шестдесет години. Събраха се много приятели и роднини, а аз сложих богата трапеза. По време на празненството Тамара прекали с алкохола и езикът ѝ се развърза.
Тя попита на висок глас пред всички: “Кога ще препишеш къщата на децата ми? Бях много изненадан. – “Вашите деца? Но аз имам наследница. И изведнъж родителите на Тамара я подкрепиха.
Започнаха да ми доказват, че децата на Тамара са ми по-близки и че не бива да оставям къщата на момиче от сиропиталище. Между другото, имам тристаен апартамент и съм го спестил със собствен труд. И изобщо, такива разговори са най-добри, когато съм жив и здрав. За всеки случай направих завещание, в което оставих всичко на дъщеря си.
