Разликата във възрастта между мен и брат ми е 8 години. Той е по-голям. Той се ожени преди три години. Искаше да живее в апартамента на съпругата си, а не при родителите ни. Нямаше друг избор. Наемът беше твърде много пари.
Аз вече бях омъжена от 7 години и имахме 5-годишен син и 3-годишна дъщеря, които растяха. Съпругата ми е от столицата. Ето защо се преместих там. Или по-скоро се запознахме там. Трябваше да работя в Киев. Успях да си намеря малък апартамент. Но все пак често си бях вкъщи през уикендите. След като се ожених, обикновено рядко се връщах в моя град.
Двамата с Диана платиха за още един голям апартамент, за да имат децата повече пространство. Този апартамент беше за децата, за бъдещето. От време на време пускаха наематели в него. Неотдавна получих съобщение, че брат ми е дошъл със семейството си на гости и ме чака да го посрещна на гарата.
Веднага отидох там. Разбира се, зарадвах се да видя брат си. Не се бяхме виждали от дълго време. Не се бях прибирал у дома от четири месеца. Тогава родителите ми ме извикаха. Попитаха дали гостите са пристигнали и започнаха да намекват, че хотелите в столицата са твърде скъпи и ще е чудесно, ако настаня Олег, жена му и сина му в моя апартамент.
Не исках да откажа, но по това време имах наематели в апартамента си. Не можех просто да ги изгоня. Обядвахме и съпругата ми сготви бърза храна. Тя предложи да се разходим из града, за да мога да ни направя обиколка. Междувременно тя щеше да приготви нещо вкусно за вечеря. Съгласихме се. Разходих ни из града. Ходихме цял ден, бяхме много уморени.
Заведох ги на сладолед за моя сметка и заведох племенника ми на въртележка. Нямахме време да видим много, но беше твърде късно за разходки. Отидохме на вечеря. Нахранихме се и седяхме известно време, говорейки си. Без да се замислям, предложих, че мога да извикам такси до хотела. Отначало не ме разбраха съвсем, помислиха, че се шегувам.
Но аз повторих въпроса. Нямаше да им се налага да ходят пеша, нали? Ние не живеехме в центъра. Брат ми попита за апартамента ми, но жена ми обясни, че нищо не им е обещано и мястото е заето. Той започна да хвърля обиди в лицето ми. Сякаш трябваше да осигуря жилище на роднините си, а не да ги оставя на произвола на съдбата.
Започнах да предлагам различни варианти: мога да резервирам хотел, хостел, да попитам мои приятели за наемане на апартаменти. Но, разбира се, те отказаха всичко. Ясно е, че искаха да дойдат в столицата безплатно и да живеят за моя сметка. Вярвам, че мога да управлявам собствения си апартамент, за който сам съм изкарал пари. Не дължа на никого нищо!
