– “Дъщеря ми, скъпа, отиди да живееш при баба си и дядо си, а аз ще ни намеря баща и отново ще бъдем заедно, добре?” Ирина Степановна, бабата на Лиза, направи физиономия и сви устни. Лиза започва да живее с баба си и дядо си. Отначало майката се опитва да намери бащата, но после се уморява и започва да живее за удоволствие. Напълно забравила за дъщеря си и за идеята да се събере отново с нея.
Идваше по веднъж с всяко гадже, носеше играчката на дъщеря си и си тръгваше. Лиза чакаше майка ѝ да я върне този път, но уви. Лиза израства с мисълта, че баба ѝ и дядо ѝ са единственото ѝ семейство. Тя се справяла много добре в училище, никога не пренебрегвала обучението си и не се влияела от съучениците си, които излизали по клубове в търсене на богати младоженци. Когато дойде време за избор на учебно заведение, в което да постъпи, Лиза без колебание избра Медицинския университет.
Никога не се е срещала с никого и никога не се е влюбвала, но в четвърти курс се влюбва в съученика си Гриша, но когато научава, че той е от бедно семейство, отблъсква всички мисли за него. Но Денис я забелязва и започва да я ухажва. Настойчивостта му в крайна сметка разбива сърцето на Лиза и те започват да се срещат. Бяха щастливи заедно.
Гриша я гледаше с искрено влюбени очи. Приятелите на Лиза й прошепнаха, че той е женкар и я използва за развлечение. Тя не повярва на нищо от това. Заедно с института си намериха работа в една и съща болница, но за съжаление на различни смени. Това не ги спира, използват всяка свободна минута, за да прекарват заедно. Скоро се оказа, че Лиза е бременна, а тя се страхуваше да говори за любовника си. Знаеше, че той все още не планира семейство, а иска да постигне кариерно израстване.
Денис е на смяна в магазина за алкохол и Лиза решава да му разкаже за бременността си там: наоколо имало малко хора, никой нямало да й крещи или да я обвинява. В коридора тя вижда Денис да прегръща едно момиче. Той оправяше косата ѝ много нежно. Лиза се обърка и се подпря на стената, за да не падне. След като се съвзе, тя си тръгна. Денис така и не я забеляза. Тя напусна работа, взе си една година отпуск и отиде при баба си и дядо си. Вкъщи тя разказала на семейството си за своите чувства. Видяла тревога в очите на баба си, но тя казала, че ще отгледа правнучката си по същия начин, по който е отгледала внучката си. Страхувала се, че внучката ѝ ще се превърне във втора майка. Когато Настенка се родила, Лиза продължавала да я държи и да повтаря: “Никога няма да те дам, никога няма да те оставя.
Ти си моето съкровище.” Бабата видя отношението на внучката си към дъщеря си и всичките ѝ съмнения изчезнаха. След 2 години Лиза започнала да мисли за работа. Предложили ѝ работа в местна клиника, но при условие, че представи удостоверение за завършено обучение в Медицинския институт. Когато се прибрала вкъщи, намерила дъщеря си в ръцете на майка си, която си играела с нова играчка. Лиза се възмутила и попитала защо е дошла:
“Дойдохте, за да видите внучката си и да си потърсите нов дядо?” Майката се извини и каза, че иска да бъде възстановена в института и че ще се грижи за внучката си. -“Имам пари, мога да се погрижа за теб и за внучката ми. Лиза беше в недоумение. Тя не знаеше какво да прави. Не искаше да повери дъщеря си на майка ѝ. За да я накара да се съгласи, майка ѝ предложила да ѝ преведе голяма сума пари, която щяла да покрие цялата сума за обучението ѝ, дори ако изчезне. Когато Лиза и баба ѝ останали сами в стаята, баба ѝ също я помолила да ѝ повярва.
Тя обеща, че тя и дядо ѝ ще се грижат за нея. В крайна сметка Лиза се съгласи. Отначало тя идваше на гости на дъщеря си всяка седмица. След като се уверила, че Настя се справя добре и е заобиколена от любов и грижи, тя се потопила в обучението си. Лиза още не е завършила университета, когато майка ѝ умира. Оказва се, че тя е била болна и се е борила с болестта в продължение на много години, но не е победила.
Вярвала, че това е нейното наказание за това, че е изоставила дъщеря си. Опитала се да компенсира това чрез внучката си. Майката оставила на дъщеря си зестра: апартамент от един от браковете си и прилична банкова сметка. Времето минава. На Лайза беше предложена работа в една клиника, а заплатата беше прилична. Тя побърза да отиде в кабинета на Григорий Аркадиевич, нейния ръководител.
Погледна се бързо в огледалото, спря до вратата, пое си дъх и почука. Тя влезе с усмивка на лицето. Представете си изненадата ѝ, когато разпозна мъжа, когото някога е обичала, като свой шеф. “Здравей, Лиза! Радвам се да те видя. Седнете – учтиво каза Хрицко. ⁃Да ви благодаря. Гриш, кажи ми веднага, трябва ли да си тръгвам? ⁃Не, разбира се, че не! Мислиш ли, че заради предишната ни афера ще ти откажа работа?
⁃Не, разбира се, че няма да ти откажа, всъщност настоявам да остана. Вие сте добър специалист, въпреки че все още нямате опит. ⁃Благодаря ви. ⁃Дайте да оформим документите! ⁃Ух-ух. Тя напусна клиниката смутена. През целия ден не беше на себе си. Баба ѝ, която ѝ беше дошла на гости, забеляза всичко това. Опитах се да я успокоя, като ѝ дадох чай от лайка. Изведнъж на вратата се позвъни. Баба отвори вратата. На вратата стоеше Хриско с огромен букет цветя и торта. Лиз, защо?
