Лидия Михайловна чакаше сина си, седнала на масата. Той щеше да се върне всеки момент. Федир беше страхотен човек. Преди няколко месеца беше работил в града, беше спестил малко пари и се беше върнал в родното си село. Беше решил да не прахосва парите си, а да си купи трактор – да инвестира в бъдещето, така да се каже.
Човекът печелел добри пари, изглеждал добре и се отличавал с интелигентност и маниери, но все още не можел да се разбира с противоположния пол. На масата майка му зададе на сина си въпрос с тънък намек: “Знаеш ли, че приятелят ти Саша ще се жени след месец?” “Знам, ще бъда свидетел.” Федир изяде пирожките на майка си по двете бузи. “Сине, ти… ти не мислиш ли за жена? Няма да имам време да се запозная с внуците си…
– Мамо, мислиш ли, че не искам? В днешно време има много фалшиви момичета. Трудно е да разбереш дали едно момиче е прилично или фалшиво.” – Хайде… той го каза. Не ми трябва икономична жена, трябва ми някоя, която… би се съгласила да отиде до службата по вписванията с трактор. За да не я гони празен напън. Разбираш ли, мамо?”
Очите на Фьодор дори заблестяха. Лидия Михайловна сви рамене. Фьодор не очакваше нищо от сватбата. Знаеше, че годеницата му ще бъде градско момиче, и мислеше, че дори няма да станат приятели. Между другото, Фьодор избра пералня като сватбен подарък, за да не го вземат градските гости за някакъв провинциалист. Като стана дума за гости.
Фьодор и Лиза, името на шаферката, се харесаха веднага. Започнаха да разговарят на сватбата и Лиза им се стори много интересно и интелигентно момиче. След сватбата Лиза остана при роднините си за една седмица. Тя и Фьодор се виждаха всеки ден край реката, разхождаха се заедно и се прибираха вкъщи едва вечер. Накрая дойде време Лиза да си тръгне.
Фьодор не беше на себе си, нямаше никакво лице и майка му забеляза това. “Ако я обичаш и знаеш със сигурност, че сте подходящи един за друг, трябва да ѝ предложиш брак, сине. Фьодор дълго се съкрушаваше. Страхуваше се от отхвърляне, но все пак набра няколко цветя по пътя и отиде до реката за (според него) последната си среща с Лиза. “Лиза, ще бъдеш ли моя съпруга?” – попита той с очевиден страх в очите.
– Какво казват достойните момичета?” Лиза се усмихна: “Ще помисля? Но знаеш ли, не искам да мисля, защото те обичам и се страхувам да не те загубя. Съгласна съм! С тези думи Лиза се хвърли в прегръдките на любимия си. “Не се ли страхуваш от живота на село? Да отидем ли до службата по вписванията с трактор?” – Не ме интересува дали ще яздим кокошки! Аз обичам селския живот. Честно казано, не се чувствам добре в града. Отдавна исках да се преместя тук… Месец по-късно двойката вдигна сватба, за която говореше отдавна. Лидия Михайловна все още не може да се нарадва на избора на сина си!
