Ихор излизаше от дома на хазяйката си. Днес беше обещал на Лариса, че ще напусне жена си и ще заживее с нея. По целия път към дома той репетираше в главата си речта си. Дори си прошепна: “Ти си станала домакиня. Срещаш ме всеки ден в стар халат, изпокъсан. Дори не четеш книги! Нямаме за какво да си говорим! Единствените ти интереси са телевизионните предавания.”
Двамата с Алла бяха женени от седемнайсет години. Отначало всичко в отношенията им беше наред, но после цялата им любов беше погълната от ежедневието и рутината. А на роднините на Алла им омръзна да ги посещават от селото през уикендите. Не можеш да се отпуснеш в собствения си дом. Игор решава да остави апартамента на съпругата и децата си.
После се сети, че ще трябва да обясни всичко на децата си. Синът му вече е голямо момче, тази година навършва шестнайсет години. Игор не мислеше, че ще му е много интересно, по цял ден беше зает с компютъра си. Но ще трябва да обясни всичко на дъщеря си.
Саша е на седем години, все още е малка, но един ден ще го разбере. Той много обичаше дъщеря си и мислите за момиченцето бяха като балсам за душата му. когато отвори вратата на апартамента, разбра, че нещо не е наред. Влезе в хола и видя Алла. Тя ридаеше, а синът му стоеше до нея с чаша вода. “Какво стана?” Игор беше объркан. жена му плачеше силно.
– “Саша… Саша, блъсна я кола.” Игор беше замаян от новината и седна на най-близкия стол. “Не се притеснявай, татко.” Синът му пъхна в ръката му чаша вода. Изглежда, че тя е добре. Пресичала е пътя и колата я е ударила леко.
Казаха, че е само леко одраскана и нищо сериозно. Дадоха и координатите на болницата.” Игор се изправи и прегърна съпругата си. Тя му отвърна на прегръдката, той я погали по косата и скоро й се доспа. Как можеше да му хрумне да размени семейството си за някакъв хакан?
