Катя решава да отпразнува 20-ия си рожден ден със семейството си в родното си село. По това време тя е в последната си година на обучение в технически колеж в столицата, така че започва деня си в 6 часа сутринта. Станала, измила лицето си, а Кристина, близка приятелка на Катя, ѝ помогнала да оформи косата си, която по-късно била прибрана в сладък кок. “Катя, поне си облечи рокля днес, толкова ти отива!”
Кристина се скарала: “Време е да пораснеш. Катя само направи физиономии и съблече любимото си облекло, състоящо се от бяла тениска, светли скъсани дънки и бели маратонки. Точно преди да си тръгне, тя метна любимата си ветровка на раменете си и избяга от къщата. Пред входа Максим чакаше Катя с букет цветя и кутия шоколадови бонбони. “Честит рожден ден, красавице”, каза той и прегърна силно Катя. А сега на гарата?” Катя попита, като бранеше кутията с шоколадови бонбони.
– “До гарата…” Тогава Макс не беше щастлив, защото не искаше да пусне любимата си нито за секунда, нито за метър, но трябваше да го направи… Наближавайки перона, Катя се опита да извади билета от портфейла си, но той не беше там. Тя нервно провери джобовете си, но билетът не беше намерен никъде. Тогава си спомни за момента, в който извади пари от портфейла си в павилион близо до гарата. Тогава духал силен вятър… Не е трудно да се досетите какво се е случило след това.
Катя седнала на една пейка и започнала да плаче с глас. “Отидох да празнувам рождения си ден!” – оплакала се тя, ридаейки. Дълбоко в себе си Макс се радваше, че Катя остава в града, защото отдавна нямаше свободни билети, но в същото време горчивите сълзи и треперещият глас на Катя бяха потискащи. Може би трябва да отидем при мен – предложи Вадим, – все пак няма какво да губиш. С мен няма да ти е по-зле, отколкото с момичетата в общежитието, повярвай ми.
Катя се замисли и реши, че с Макс наистина ще е по-забавно, а с него няма да мисли прекалено много за провалите. Така че те решиха така. Веднага щом излязоха от станцията, Катя забеляза на пода бял лист с до болка позната форма. Знаеше, че е твърде рано да се радва, но се втурна към листчето, вдигна го и о, късмет, това беше нейният билет. “Макс, ти си моят късметлия – каза Катя, целуна гаджето и побягна към перона. Когато Катя се върна в града, тя и Макс станаха официална двойка.
И двамата сияеха от щастие, обзети от любовта си. Кристина беше единствената, която хленчеше както обикновено, казваше, че първо трябва да излязат, че трябва да направят всичко, а приятелката ѝ се омъжва веднага след като завърши колеж. Що се отнася до това, че ще се разходят, това е добре, но така казват хората, които не обичат. А тези, чието сърце наистина бие в унисон със сърцето на друг човек, знаят, че можеш да излезеш на разходка с любимия човек… това е дори по-интересно и забавно.
