Свекърва ми ни дойде на гости за една седмица. Разбира се, не сме особено добри приятелки, но аз се държах добре и не се поддадох на никакви провокации от нейна страна, макар че няма да скрия, че имаше много такива – тя умее да вбесява хората без дума. Ден преди да си тръгне, на гости ни дойдоха племенниците на съпруга ми. Те са трима, но изглеждаше, че къщата ни е решила да събори цял футболен отбор. Бях преброила дните до момента, в който всички те ще се приберат у дома. Не можех да живея спокойно в собствената си къща. Събуждах се, когато свекърва ми се събуждаше, и спях според графика ѝ.
Не можех да ям, да пия или да гледам телевизия… Накрая дойде дългоочакваният ден. Свекърва ми нямаше никакви вещи със себе си. Имаше само една средно голяма чанта с нейните четки, гребени, дрехи и всички останали дреболии. На следващата сутрин не можех да повярвам на щастието си. Събудих се сама: не от смях, не от шума на бурята и дори не от звука на телевизора. Любимата ми част от деня е сутрешното кафе. Това е толкова рутинна част, когато правя планове за деня, настройвам се, създавам си положителна нагласа за целия ден и се зареждам с енергия.
Отивам в кухнята и там няма кафемашина. Погледнах навсякъде – не и не. “Добре”, помислих си, “ще пия мигновено, а после ще го потърся.” Но, гледайки напред, така и не намерих кафеварката. А след това, когато реших да направя закуска на съпруга си, не можах да намеря блендера за смутита. Съпругът ми се събуди. Когато влезе в кухнята, по лицето му разбрах, че и той има въпроси за местонахождението на някои неща. Тогава си спомних, че в нашата къща имаше погроми в продължение на два дни и тайна полиция в продължение на цяла седмица.
Веднага разбрах, че свекърва ми явно е направила нещо. Виждах по лицето ѝ, че все още не е направила нищо лошо. Както и да е, съпругът ми се обади на майка ми, поговори с нея и каза: “Утре ще купим нови уреди.” “Къде е старият?” – попитах аз – “В боклука… или вече в центъра за рециклиране. Разбирам откъде свекърва ми, която е висока колкото нощно шкафче, има толкова омраза да прави това… Но, честно казано, аз съм ѝ благодарна, защото отдавна искахме да обновим уредите в къщата, а тя създаде чудесен повод за това. Сега всяка сутрин се наслаждавам на чаша горещо кафе от новата кафемашина и разглеждам публикации в социалните мрежи на фона на старите ни уреди.
