Свекърва ми се премести при нас преди около шест месеца, но само за няколко седмици – каза тя. Пристигна без предупреждение, без да каже на никого и без да попита дали ще е удобно за всички ни, ако остане при нас за известно време. Един ден просто се изправи пред мен на прага с огромните си чанти. Причината се оказа добра – нуждаела се от спешен ремонт. Знаем, че подът ѝ се е срутил и тръбите текат. Решила е, че е време да смени всичко. Но как да живея по време на всичко това?
Каза, че ще накара работниците да останат при нея за известно време, за да стане по-бързо и по-евтино, а тя ще остане при нас. Е, ако това е така, добре дошли, както се казва. Имахме равноправни отношения с нея, никой не държеше на никого. Така че ще се справим някак си, защото така или иначе е само за няколко седмици. Но когато разговаряхме, се сетих за една поговорка: колкото по-голямо е разстоянието, толкова по-близко е семейството. По това време обаче не знаех какво ме очаква.
Постепенно започнах да виждам светлина. Имам здравословни проблеми, които се отразяват на храненето ми. Храните, които са обичайни за всички, са опасни за мен. Свикнал съм да се ограничавам, но все още нямам избор. Купувам това, което мога да ям, в насипно състояние и си го приготвям. Откакто обаче свекърва ми дойде да живее при нас, не мога да ям само когато трябва. Готвя за цялото семейство, много наведнъж, така че да стигне за дълго време. А също и за себе си поотделно.
Хитрата ми свекърва обаче обича да става нощем и да изгребва това, което съм приготвила за себе си. И тя изяжда всичко. Говорих с нея за това, обясних ѝ за моите здравословни проблеми. Дори започнах да слагам цялата си храна на отделен рафт в хладилника. Не мога да гладувам, а да ям обикновена храна е голям риск. А свекърва ми, която остана при нас за няколко седмици, живее при нас от почти шест месеца. Тя ми изяжда патладжаните и вареното пилешко филе от всичко в хладилника.
Нямам време да купувам зеленчуци – те буквално изчезват. Тя яде и общата храна с резерв, както и всички мои продукти. Не мога да купя три пъти повече храна, така че тя накрая да се пръсне. Просто няма да мога да нося торбите от магазина! А най-интересното е, че свекърва ми дори не е купувала хляб през цялото това време! И сега отново я виждам – прави ми запеканка, за да гледа сериал по телевизията.
Вечер обича да пие чай с моите безглутенови хлябове. Купувам много продукти само по малко, защото са скъпи. А тя ги изяжда всичките наведнъж, въпреки че съм ги купила за една седмица. Не обича авокадо, безвкусно е, но все пак го яде, въпреки че се дави в него. Окото ми вече е започнало да трепери, а аз не мога да се нервирам. Започнах да я събуждам през деня, за да спи през нощта и да не ми влиза в храната. Но тя започна да заключва вратата. Не мога да я безпокоя, как смея? И сега сутрин отново съм без закуска, а следобед – без обяд.
Започнах да похапвам каквото намеря. Започнах да получавам обостряния едно след друго и свекърва ми ми каза да не си измислям истории. Казват, че по нейно време не са правили глупости. Говорих със съпруга си, но той просто ме махна с ръка. Казва ми да готвя повече, но той все още го яде. Започвам да заплашвам, че цялото семейство ще яде това, което аз ям, т.е. само диетична храна, но в този момент съпругът ми става като котарака от Шрек. Започнах да се храня в едно кафене близо до дома ми.
Разказах на сервитьорката за положението си и готвачът ме посрещна наполовина. Той приготвя ястията от менюто, които мога да ям, но само без подправки и без някои съставки. Но пък е доста скъпо! Вече мисля да сложа ключалка на хладилника. Но не искам да се стига дотам. Накрая съпругът ми започна да разбира, защото и той яде тяхната храна. Сега той сам си готви, но свекървата не бърза да го прави. Тя казва, че е подготвена за живота. Сега тя само ще се храни. Може би тя има проблеми не с апетита, а с главата си?
