Една вечер Таня влиза в социалната мрежа и изведнъж вижда името на Виктор, Миронюк, сред общите си приятели. Помислила си: защо да не му изпрати снимка на дъщеря си, да му съобщи, че някъде расте такова красиво момиче. Отишла на страницата му, но, странно, нямала снимка и изобщо нямала много информация, само че живее в Харков, където е завършил училище, и съучениците му. Уау, не е далеч от тях. Тя бързо поправи местожителството му в редакцията на друг град, далеч от Харков, за да не дава Господ да дойде.
Взе и му изпрати снимка на Светлана и я подписа: “Това е твоята дъщеря, но ти я виждаш за първи и последен път – и това е на снимката”. Изпратила я и забравила за нея; а след около три дни отишла на страницата си и изведнъж видяла, че той ѝ е отговорил. И това, което прочете и видя, я накара да се разсмее. Първо, на аватара имаше снимка на напълно непознат човек и той беше на тридесет и пет години. Много приятен мъж, между другото. И второ, питаше кога и как двамата с нея са успели да създадат такова съвършено същество, макар да бяха непознати.
Тя веднага му написа хиляди извинения: фактът беше, че той и бившият ѝ любовник имаха не само една и съща фамилия, но и едно и също бащино име. Но тя не погледна възрастта му: бащата на Светлана беше на двайсет и седем години. Между другото, тя поправи местожителството си на старото, защото приятелите ѝ писаха да я питат как е успяла да се премести толкова далеч и защо не знаят нищо за това. Трябваше да напише истината.
Таня се чудеше как Миронюк-старши се е озовал в списъка с общи познати, а после се оказа, че за него се е абонирала нейна съученичка: тя също мислеше, че е Миронюк-младши, но се заблуди. И той останал в приятелите ѝ, тя забравила да го изтрие. На следващия ден тя получила още едно съобщение от Миронюк старши. Той също я питал кога е успяла да се премести в селото, тъй като напоследък не е живяла там. Трябваше да му обясни защо го е направила. Двамата започнали кореспонденция, която продължила един месец.
Той я попита за живота й, за дъщеря й, която беше много хубава, каза, че е много красиво момиче, копие на майка си. И тогава Виктор предложи да се срещне с нея, ако тя няма нищо против? Предложи й да дойде при него за уикенда заедно с дъщеря си. Таня си помисли, че в живота ни се случват чудеса, важното е да не ги подминаваме, и се съгласи на предложението му, но при условие, че ще прекарат нощта с дъщеря си в хотел. Той се съгласи. Таня вече знаеше, че той е разведен от две години, жена му се е преместила в Киев с нов съпруг и нямат общи деца.
Знаеше също, че работи в някаква фирма, в която не пише, а на нея не ѝ пукаше. Кореспонденцията им винаги ѝ носеше положително настроение, Миронюк старши умееше да се шегува и ѝ беше интересно да общува с него, имаше чувството, че е начетен, интелигентен човек. И така, те се срещнаха. Преди това пътуване майка ми показала на момичето снимка и казала, че ще посетим този чичо Вита, той бил добър човек, затова тя веднага се затичала към него, прегърнала леко обърканите колене на мъжа и го предала:
– Татко, моят татко. Таня също беше объркана, защото не я беше научила как да го казва; какво щеше да си помисли той? Момичето се изчерви като рак и веднага каза: – Извинявай, не мислех, че ще реагира така на теб. “Не си мисли нищо за това, аз просто… общо взето, ще се върнем.” “Таня, скъпа, не се срамувай, много се радвам за това, детето няма да трябва да свиква с мен, нали, дъще? Той вдигна радостната Светлана на ръце и тя започна да го целува по двете бузи. Той се засмя, докато държеше детето близо до себе си. “Дори не очаквах, че ще е толкова голямо, сърцето ми беше толкова пълно с щастие.
В живота ми се случи чудо. Прекараха уикенда, като се забавляваха много, разхождаха се в парка, качиха се на всички атракциони, после ядоха сладолед в едно кафене, посетиха зоологическата градина. Прекараха си страхотно, а и беше продуктивно, тъй като към края на втория ден разбраха, че се харесват. И тогава Виктор ѝ предложи: “Таня, нека не губим време. Вече си разбрала, че те поканих по някаква причина, влюбих се в теб, а когато те опознах по-добре, разбрах, че съм направил правилния избор. Ожени се за мен. Особено след като с теб имаме такава прекрасна дъщеря, която расте”, пошегува се той. И сватбата се състоя. Тя обаче беше малка, със семейството и приятелите.
