Саша и Елена се запознават в Париж. Бяха съученички. Бяха се срещали и преди, но се беше получило, а след завършването си се запознаха още веднъж. – Елена, това ли си ти? – Саша? Това беше изненада. Саша предложи да отидем в някое кафене. “Имам малко време – предупреди го тя, – както и аз. Те седнаха в близкото кафене. Поръчаха си кафе. Саша започна: “И така, ти живееш тук?” “Да, тук съм от пет години.” “Супер! Виждам, че си се омъжила – каза Сашко, забелязвайки годежния й пръстен. “Да – отвърна Елена и се усмихна, – той е местен винопроизводител. Той има замък недалеч оттук.
Иска ми се да имам време да му го покажа. – Справяш се чудесно, Елена! Какво правиш? – Тъкмо излизам да пазарувам, след половин час ще си направя маникюр. – Разбирам. – А ти? Още не си се омъжила? – Не, нямам време за това, знаеш ли? Трябва да работя през цялото време. Но се срещам с актриса. Тя току-що замина за Италия, за да снима филм. – Да, вече! И какво правиш ти? – Не е лесно да се каже. Занимавам се с информационни технологии. – Уау, добър си. – Да, имам голям бизнес, току-що летях до Париж по сделка с нов партньор. – Готино, но трябва да бягам, слушай, нямам пари в брой, можеш ли да платиш за кафето?
– Да, разбира се. И Елена тръгна бързо към магазина. Всъщност Елена беше в почивката си: работеше като продавачка в магазина. Мъжът ѝ беше управител. Но тя не лъжеше. Магазинът беше негов. Саша беше шофьор на автобус, а клиентът му беше крупен бизнесмен в областта на информационните технологии. Той дойде тук, за да се срещне с момиче, с което се беше запознал онлайн. Не се лъжеше, тя беше актриса, но не беше поканена никъде. А и той не я харесваше. След като плати за кафето, той отиде на работа.
