Искам да споделя с вас една история, която ми се случи вчера. Или е съвпадение, или е вярно, че като програмист животът постоянно ми подхвърля чужди телефони. Поне веднъж годишно намирам изгубен телефон на улицата и го връщам на собственика му.
Честно казано, дори не разбирам как някой може да го загуби. Както и да е, не е това въпросът. Вчера, когато се прибирах от магазина, намерих друга изгубена вещ – телефон Samsung. Първата мисъл, която ми мина през ума: “Хе, пак?”.
Тъй като вече почти всички хора заключват телефоните си с парола или пръстов отпечатък, трябва да занесете телефона вкъщи и да изчакате някой да му се обади, а след това да си уговорите среща. Но в този, изненадващо, нямаше нищо от това. Без да се замислям, изтрих екрана и го отключих. Нямаше пропуснати повиквания, което означаваше, че собственикът все още не е разбрал за изчезването.
Започнах да прелиствам контактите си и се замислих на кого да се обадя – обикновено търся “съпруга”, “син”, “мама, татко”. Но нямаше нито един от изброените. Честно казано, бях изненадан. Трябваше да вляза в Уотсап и да прочета съобщенията. Отворих първото и видях кореспонденция с някакво момиче. Не искам да я цитирам, защото беше пълна с обиди. Само един матрьошки, адресиран до момичето.
Бях просто в шок: не разбирам как можеш да общуваш с хората по този начин, като с животно! Винаги не съм харесвал такива хора – и в училище, и в университета… Е, сега ще му върна телефона, но накрая съм сигурен, че дори няма да ти благодари. Не харесвам такива хора.
Помислих си, че може би съдбата просто го е наказала по този начин? Е, тогава няма да се намесвам. С тези мисли в главата оставих телефона на близката пейка и си тръгнах. Що се отнася до мен, най-важното нещо в този живот е да бъда човешко същество. А това “същество” не е човешко същество, а само подобие на такова. Бъдете добри и човечни и тогава и другите ще се отнасят с вас по същия начин.
