Членовете на семейството ми вече не ме подкрепят, смеят ми се зад гърба ми и казват, че съм си изгубила ума. Но ето какво. Всеки взима деца от дом за сираци, но аз реших да взема нечия баба от старчески дом. Никой от приятелите и съседите ми не одобряваше действията ми. Всички те като един въртяха пръсти в слепоочието ми и казваха: “Това са трудни времена, животът е достатъчно труден, а ти си взел в дома си един натрапник!
Но аз съм сигурен, че съм постъпил правилно. Това е моят живот и аз трябва да направя най-добрия избор. Но е тъжно, че роднините ми започнаха да се отнасят с мен по различен начин, сякаш им искам пари или помощ. Но аз не вземам нищо от никого. Преди живеехме заедно: аз, двете ми дъщери и майка ми. За съжаление, преди осем месеца майка ми, която всички много обичахме, почина и останахме само тримата.
През тези месеци аз и дъщерите ми осъзнахме, че все още имаме много енергия и време и можем да ги изразходваме, за да помогнем на друг човек. Още от гимназията имах близък приятел, който към 30-годишна възраст, вместо да изгради семейство и кариера, просто съсипа живота си. Най-тъжното е, че той живееше, както си искаше, от пенсията на майка си. Когато тя престана да му я дава, той просто я настани в старчески дом, като преди това някак си успя да се сдобие с апартамента ѝ, и изхвърли парите.
Няколко години живял спокойно, без да си отказва нищо, а после парите свършили и той не си спомнял за майка си, бил безразличен към нея, дори не знаел дали е още жива. Познавах леля Рая от дете, както и тя мен. Веднъж месечно аз и дъщерите ми я посещавахме и й носехме различни лакомства. Леля Рая се радваше като малко дете, че ни вижда, и никой друг не идваше да я види.
Дъщерите ми реагираха на идеята ми с огромен положителен отзвук, а най-малката Светлана, която сега е на 5 години, викаше от радост: “Ура, отново ще си имаме баба! Но дори не можете да си представите как леля Рая реагира на идеята ми! Тя толкова дълго плака от радост, че трябваше да я успокоявам. Сега вече са минали почти 2 месеца, откакто живеем с баба Рая, от сърце на сърце. Всички ние я обичаме, а тя обича нас. Но все още не можем да разберем как баба ни, която е в осмото си десетилетие, има толкова много енергия.
В края на краищата тя всеки ден става в 6 ч. сутринта, а ние се събуждаме с аромата на прясно изпечени палачинки или блини. Тя върши цялата работа вкъщи, въпреки че аз не я моля да прави нищо. Тя мие чиниите, приготвя вкусни ястия за нас. Дава ми цялата си пенсия, за да мога да купувам храна и да плащам комуналните сметки, защото тя не ходи до магазина, трудно ѝ е. А роднините ми дори спряха да ми идват на гости. Изглежда, че всички са се отрекли от мен, но аз не съм направил нищо лошо на никого.
