Съседката ми беше вдовица, но всички я поздравиха за освобождаването. Имаше основателни причини за това.

Съседката ми живееше със съпруга си от около 40 години. Никой от нас никога не ги е възприемал като разделени един от друг. Никога не бяхме чували, че се карат или че имат някакви разногласия. Тогава тя реши да подаде молба за развод. – “Вие сте били заедно през целия си живот, какво не е наред с теб? Омръзна ми да търпя всичко това. Уморих се да отстъпвам постоянно, във всичко. Реших да живея за себе си поне на стари години. Сам. Без ничии глупави инструкции. Спомних си, че един мой близък приятел беше в подобна ситуация. Беше живяла със съпруга си в продължение на 20 години, имаха деца, къща, ферма – и изведнъж развод. Дори още не е казала на родителите си;

Знаех само аз и може би още няколко души. А най-лошото е, че има толкова много семейства като това. И защо крият всичко? Страхуват ли се, че съседите ще чуят? Наскоро бях във вилата. Нашият SNT е изключително приятелски настроен, всеки знае всичко за всеки. Докато се справях с копривата, един съсед се приближи до мен и каза: “Чухте ли новините? Съпругът на Людка е отишъл на онзи свят. Казват, че не можел да издържи на друга партия… А Людка е моя съседка. Тя е невероятно мила жена на средна възраст. Живееше във вила близо до нас допреди няколко години. Никога не е крила какво се случва в живота ѝ.

Какво можете да скриете тук? Всички чуха съпруга ѝ, когато се върна във вилата от друго парти. Случвало се е да се карат за всичко. Напоследък живееха отделно, но свекърва ми каза, че не иска такъв син, затова останаха под един покрив. И ето я новината – той го е направил. Оставих копривата и отидох в нейния парцел. Почуках и от вратата казах: – “Слушай, не знам дали да ти съчувствам, или да те поздравя. Изглежда като лоша шега, но си спомням как миналото лято тя избяга от него в гората. Беше се уплашила, горкичката. Тогава аз се застъпих за нея. Взех едно горящо дърво от огъня и прогоних грубияна. Като че ли се получи. Разбира се, този човек беше изпратен подобаващо, но тостът “За свободата” не беше забравен…

Related Posts