Миналата година се прибирах от бизнес пътуване. В същото купе с мен пътуваше една възрастна дама, която отиваше на гости на сестра си в селото. Тя каза, че не е виждала сестра си от петнадесет години. После ми разказа една история. Валентина Сергеевна живеела в селото от детството си. Тя се преместила в града, за да учи. През втората година от следването си Валентина се запознала с Антон.
Не били високи, не били най-красивите, но най-важното било, че покрай Антон Валя забравяла за всичките си грижи и проблеми. Двамата се ожениха, след като Валя завърши университета. Бяха идеалната двойка. Антон никога не повишаваше глас пред съпругата си. Валя им роди двама сина: Вова и Кирил. Живеели в двустаен малък апартамент. Мечтаеха да си купят вила. И двамата работеха усилено за това. Времето минаваше бързо. Синовете вече имат семейство. Валя и Антон живеели заедно, като споделяли всичките си спестявания между децата си.
Една тъмна нощ Антон почина. Валя остана сама. Синовете ѝ предложили на майка си да се премести при тях, но Валя смятала, че тя ще им пречи. След като се пенсионира, здравето на Валя се влошава. Тя нямала пари за лекарства или храна. Валя била принудена да се съгласи да се премести при синовете си. Тя се обадила на Кирил, за да го информира за съгласието си, но той предложил да продадат дачата, да разделят парите по равно и да продължат да живеят в собствените си домове. Вова предложи същото. Валя не разбираше в кой момент всичко се обърка. Защо синовете ѝ се бяха отдалечили толкова много от нея?
Сега тя трябваше да реши този проблем сама. Тя направи това, което я посъветваха синовете ѝ, но парите ѝ стигнаха само за шест месеца. Съседката й Мария я посъветва да си вземе квартирант, така ще има по-малко сметки за комунални услуги, няма да е самотна и ще има стабилен доход от стаята… Валя се съгласи. Племенникът на съседката й Руслан се преместил при нея.
Той беше мил, спокоен човек. Помагаше на баба си в пазаруването и домакинската работа. Когато Валентина Серхиевна се разболя, той се грижеше за нея и ѝ купуваше лекарства. Един ден донесъл някакви документи и казал, че договорът е съставен неправилно и че е необходим неговият подпис. Нищо неподозиращата старица подписала отказа в полза на Руслан… Валентина обикаляла различни адвокати, но никой не можел да ѝ помогне; тя подписала документите доброволно. Руслан я изхвърлил през вратата.
Бедната жена прекарвала нощта по стълбищата, а през деня просела край църквата. Това продължило, докато братовчед ѝ не я разпознал на улицата. На нея ѝ било трудно да разпознае красивата си сестра в уморената от живота старица. Сестрата беше заминала по-рано, децата ѝ бяха помогнали на Валентина да поднови паспорта си и сега тя отиваше да ги посети. Сестрата има собствена двуетажна къща. Там има много място. Валентина най-накрая ще може да живее в човешки условия, заобиколена от хора, които обичат хората.
