Каквото и да правеше Катя, не можеше да угоди на мача. Той просто я изяждаше. И нямаше кой да се застъпи за нея. Баща ѝ беше обикновен прислужник и не смееше да каже нищо на жена си. Всеки ден беше като тежък труд. Още преди училище мащехата ѝ я принуждаваше да върши домакинска работа. Това беше истинска мъка. Едва в училище успяваше да се отпусне. А после всичко се повтаряше…
– Измий това! Прибери го! Изглади го! Изхвърли го! Не използвай съдомиялната машина! Трябва да пестим електроенергия! Катя най-накрая завърши училище и напусна селото. Тя постъпи в колеж по шивачество, живееше в общежитие и се чувстваше невероятно. Животът ѝ се подобрявал. Вече никой не можеше да ѝ казва какво да прави.
Веднъж, когато Катя се връщала от колежа, я блъснала кола. Шофьорът веднага избяга от колата и се втурна да ѝ помогне. Катя плачеше, а кракът ѝ силно я болеше. Човекът веднага я закара в болницата. Едва там тя успяла да види мъжа, който бил много красив. В болницата Катя била прегледана и се оказало, че това е перилом.
Мъжът обещава да се погрижи за всички разходи. Помолил я да му прости, защото не искал да я нарани, просто галеницата му отказала. Младият мъж се казваше Иван. Той много харесал Катя и започнал да я посещава в затвора всеки ден. Тя също обичала да прекарва времето си с него. Разбраха се от пръв поглед. Така започнали да се срещат и няколко месеца по-късно Иван ѝ предложил брак.
Той съобщил новината на майка си, а нейната реакция оставила много за желаене. Иван знаеше, че тя има лош характер, но не мислеше, че ще падне до такова ниво. Тя каза най-неприятните неща за Катя. Наричаше я глупава провинциалистка. Каза, че не иска да има връзка с такъв простак и че заслужава нещо по-добро. След като чул всичко това, Иван казал на майка си, че няма да има покана за сватбата за нея, и си тръгнал. Нищо не предвещаваше неприятности, но един ден в общежитието на Катя дойде едно тежко момиче.
“Представлението беше незабравимо!” – Ти ли си момичето, което ми отне Ваня? Той е на път да роди дете, а все още е навън! Безсрамница, ти ми отне годеника!” – изкрещя непознатият. “Нямах никаква представа, повярвай ми” – каза тихо Катя. Катя беше съкрушена. Тя реши да не остава в града и се върна в селото. Седмица по-късно си намерила работа в една фабрика за дрехи.
Месец по-късно Катя разбрала, че е бременна. Животът и преди не изглеждаше като приказка, но когато чу новината, мащехата ѝ го превърна в истински ад. – Какъв срам! Какво ще си помислят хората?” – След като родиш, не искам повече да виждам краката ти тук! Катя се опита да забрави всичко. Занимаваше се с работа. Така минаваха месец след месец. Един ден във фабриката, където работеше Катя, назначиха нов директор.
– Казвам се Иван Викторович, аз съм вашият нов директор, нека се запознаем, – Катя чу познат глас. Това беше бившият ѝ годеник. “Моля те, обясни какво се е случило – каза Иван. “Щяхте да се ожените!” Катя продължи да му разказва за красивото момиче, което беше дошло в общежитието ѝ. “Определено майка ми го беше уредила!” – предположи Иван, смеейки се. Катя изведнъж се почувства зле. “Скъпа, струва ми се, че цял живот съм те водил в болницата”, засмя се Ваня, докато запалваше колата.
