Костя огледа апартамента и реши да го купи. “Ще го взема”, каза той на брокера на недвижими имоти. Изведнъж видял нещо, което накарало Костя… Но да не бързаме, ще ви разкажа всичко по ред. Той щял да наеме този апартамент, защото след развода си останал без дом.
Някога голям, шумен, самоуверен младеж, Костя беше дошъл да завладее Москва от един малък град. Той имаше грандиозни планове. Работеше като всичко: шофьор, сервитьор, чиновник. Оженил се за московчанката Олга, която била неговата пълна противоположност: спокойна, тиха, дребна. Запознанството ми с Костя беше странно. Той дойде в редакцията ни и ни предложи нови компютри.
Казах, че нямаме нужда от тях, но по някаква причина му дадох телефонния си номер. Той ми се обаждаше понякога, като всеки път се опитваше да ми продаде нещо. А веднъж ме покани в един ресторант, за да обсъдим някакъв бизнес. Там се запознах със съпругата му. Тя мълчеше през цялата вечер, но Костя говореше без прекъсване. И накрая той ми каза: “Лиша, пиши за мен!”.
Жена му не издържа и му каза, че това е странна молба. “Защо изведнъж трябва да пиша за теб? Може би първо трябва да постигнеш нещо…” Костя се обърна рязко към нея: “Не се намесвай в разговора на един мъж, нали? Коя си мислите, че сте? Седни и млъкни! Беше отвратително. Взех си довиждане и бързо си тръгнах. Много години по-късно случайно се сблъскахме на улицата.
Той ми предложи да седнем някъде и аз се съгласих. Защото журналистическият ми инстинкт – известен още като просто любопитство – си свърши работата. Оказа се, че през всичките тези години не е постигнал нищо, работел е като незначителен мениджър, занимавал се е с нещо с пластмасови прозорци. Оженил се е за втори път, но и това не се е получило и са се развели след седем години.
Имал е деца. Имал е и собствено жилище. След развода нямаше нужда от голям апартамент, затова сега си търсеше едностаен. И аз му споделих контактите на един много добър агент по недвижими имоти. И тогава той беше готов да направи авансово плащане, когато видя малка снимка на момиче в банята с рози. “Извинете, кой е собственикът на апартамента?” ”
– Олга Дмитриевна”, отговори риалторът. “Трябва да се срещна с нея.” “Не мисля, че това е възможно, тя е много зает човек.” “Аз съм бившият й съпруг. Риалторът разговаря с Олга и тя се съгласи да се види с него вкъщи. Когато пристигнал в уречения час, бил посрещнат от икономката:
“Елате, ще ви покажа офиса.” Тя седеше в огромен кабинет, зад масивно бюро, и гледаше в компютъра. И трябва да се отбележи, че не се бяха виждали, откакто той я нарече “тъпа овца”. След това тя бързо стана и си тръгна. “Здравей, Костя. Олга погледна иззад монитора. Какво става? – Исках да те видя. Живееш ли тук? – Отчасти тук, отчасти в Милано.
Аз работя в модната индустрия. – А съпругът ви? – Съпругът ми е от съвсем друга сфера. Синът ни учи в Лондон. Слушайте, откъде разбрахте, че този апартамент е мой? – “Момичето сред розите” Снимката, която ви дадох. – Странно, изобщо не си я спомням. Тогава защо казахте, че искате да ме видите? – Бях любопитен. Бяхме заедно… – От три години. Имаш ли нужда от нещо? Пари, може би?
Не изглеждаш много добре. Колко? – Не, добре съм. Промених решението си, няма да наемам този апартамент. – Както искаш, не ме интересува. Имаш ли още въпроси към глупавата овца? – Интересно… Забравила си снимката, но не и това! – Разбира се, че не. И никога няма да забравя, и никога няма да простя. Прислужницата ще те изведе.
