Когато навърших девет години, в живота ми се появи дядо ми. Не, разбира се, на теория той беше там и преди, но работеше далеч на изток и аз почти не го познавах. А сега той се пенсионира и се премести в нашия апартамент с всичките си малко вещи. На 9 години: – Дядо, можеш ли да ми помогнеш да нарисувам куб? Става ми малко крив. Дядото оставя книгата настрана и се захваща за работа. Фигурата се оказва просто перфектна! Бях възхитен. Много години по-късно той ми разказа тази история и призна, че е бил много притеснен. В края на краищата, също като мен, той нямал никакъв талант за рисуване и живопис. 10-годишен: – Защо плачеш толкова много? – Искам да отида в гората да бера гъби с теб, но мама не ми позволява!
Дядо излиза от стаята ми и се връща след пет минути с усмивка на лицето: “Имаш 15 минути да се приготвиш! И моля те, обещай ми, че няма да закъснееш, защото майка ти вече няма да ни повярва. Винаги ще помня първото си пътуване за гъби! Беше тихо и уютно в гората, а аз събрах много гъби в кошницата си. Дядо ми, разбира се, по-късно изкорени някои от гъбите, но аз пак бях щастлива. 12-годишен: – Да, какво разбираш, тя ме предаде!” – “Разбирам те напълно! Но все пак… – Ако разбираше, нямаше да казваш това. – Тя е нидра! – Сигурен ли си, че го е направила? Виждате ли, докато не сте сигурни, че казаното ви е вярно, не трябва да правите прибързани заключения. Чуйте това. Имах един случай… След този разговор си поставих за правило да се поставям на мястото на другия човек, преди да правя заключения.
Най-лошото беше на сутринта, когато разбрах, че ще трябва да погледна родителите си и дядо си в очите. Тихо изпълзях изпод завивките и докато се приближавах към кухнята, чух дядо ми и майка ми да си говорят. – Татко! Тя е на 15 години, а се държи като алкохоличка. – О, хайде! Тя вече е на 15 години и трябваше да разбереш, че на тази възраст младите хора не пият само сладка вода на парти. Помислете за себе си! На приблизително тази възраст са те влачили вкъщи и нищо, виж каква възрастна, адекватна дама си се оказала. Благодарение на дядо ми аз така и не си легнах онзи път. Бях на 16 години: Мечтаех да стана дизайнер, което баща ми изобщо не подкрепяше. Имаше връзки в престижен технически университет и смяташе да ме прокара там.
Отблъсквах се, доколкото можех: “Татко, не искам да бъда технолог, мечтая за кариера на дизайнер!” “Маша, няма да плащам за скъпото ти обучение, за да станеш неразбираем писател. Цяла вечер ми беше тъжно. В крайна сметка дядо ме подкрепи.” И да, мисля, че Маша трябва да се опита да сбъдне мечтата си и да се опита да влезе в специалността, към която има призвание и страст. Ако не го направи, тогава ще отиде там, където й предричате, че ще отиде. Баща ми се съгласи. “Шест месеца по-късно, когато бяха публикувани списъците с кандидатите, се обадих първо на дядо ми.” “Дядо!!! Направих го, благодаря ти! Много те обичам.” – Аз също те обичам. На 19 години: – Дядо, искам да те запозная с Марк.
Когато доведох приятеля си на гости за първи път, нарочно исках дядо ми да се запознае първо с него, а след това да го представи на родителите ми. След вечерята, когато Марк вече си беше тръгнал, надникнах в стаята на дядо ми. “Е, какво мислиш за него?” “Добър е! Одобрявам го. Да се приготвим за сватбата.” – Не, твърде рано е за сватба! Ще се дипломирам в университета и тогава ще видим. На 21 години: На връщане от дипломирането си срещнах в апартамента родителите си, които вече носеха дядо ми в болницата. Беше като гръм от ясно небе. Рехабилитация, дълги дни на работа и болки, а после дядо ми се оправи и ми позволиха да го посещавам. Толкова много ме изплаши! Недей да го правиш повече, все пак трябва да ходиш на сватбата ми.
На 23 години: Когато излизам от полярния дом с пакета в ръце, веднага търся дядо си. Той не е там. Тук няма дядо. Уф, една кола спира и дядо ми излиза с огромен букет от любимите ми лилии. И ето ни вкъщи, всички роднини са се събрали. Слагам бебето да спи в детската стая и чувам гласа на дядо ми. Отгледал съм дъщеря си, внучката си и съм чакал да се роди правнукът ми. Сега вече мога… да се оженя или нещо подобно. Мълчаливата сцена продължи една минута. На майка ми ѝ отне много време да се опомни. Само аз отдавна знаех за тайната любов на дядо ми и познавах бъдещата му съпруга от шест месеца. Какви са отношенията ви с дядо ви, толкова ли сте близки с него, колкото и с Мария?
