Лада целуна Игор по бузата: “Помниш ли, ти ми обеща!” “Помня, помня – Игор прегърна крехката фигура на момичето, – ще тръгвам. Ще остана отново тук. Вратата се затвори и Игор потегли надолу по стълбите, без да чака асансьора. През целия път надолу той препускаше през вариантите си за “последна дума” към съпругата си. Ти си се превърнала в домакиня.
Погледни себе си. Косата ти е такава, каквато е, винаги си в стар халат, винаги си в немилост пред всички, винаги вършиш домакинска работа. Не излизаме навън. Дори си спряла да четеш книги. Гледаш само телевизионни предавания. “Омръзна ми да живея така, не искам да падам до твоето ниво” – репетираше речта си Игор. Има и много роднини на жена ми, които идват всяка седмица от селото.
Не минава уикенд, в който някой да не ни посети. Лада изобщо няма роднини. И тя ме посреща с усмивка, а не с проблеми като жена ми – помисли си Игор. После помисли малко и реши: “Не, не бива и аз да говоря така с жена си. Ще й кажа, че съм се влюбил в друга, а тя няма да може да ми каже.
Ето защо те напускам. Няма да деля един апартамент, да живея с децата ти. Да, с децата. На тях също ще трябва да им се обясни. Синът ми вече е голямо момче, на шестнайсет години. На него може да му пука за един компютър, но Таня… Игор обичаше нежно дъщеря си, тя беше единствената, на която не искаше да причинява прекъсвания.
Един ден ще трябва да й се обясни. Разбира се, тя ще порасне и ще разбере баща си, но засега… Игор се почувства нежен при спомена за дъщеря си. Спомни си как я върна у дома от полярния дом, със смешно набръчкано чело и присвити устни. Как я заведе в първи клас. А после ядяха сладолед в парка. Сега тя е на десет години и все още е неговото малко момиченце. Игор влезе в апартамента и не си събу обувките. Искаше да разкаже всичко на жена си и да си тръгне, без да чака кавга. За негова изненада в апартамента беше тихо. Дъщеря му не избяга навън, за да посрещне баща си, и това беше добре.
Той не беше в настроение да говори с нея точно сега. Погледна в стаята на сина си, но той не беше пред компютъра. Отиде в кухнята. Съпругата му седеше на табуретка с гръб към вратата, а раменете ѝ трепереха. Синът стоеше до нея и прегръщаше майка си. Първата мисъл на Игор беше, че някой вече му е казал и сега ще има кавга. Синът вдигна поглед: “Мамо, татко е тук. Звъня ти от половин ден. “Винаги те няма, когато има нужда от теб – каза жена му и започна да плаче.
Той кимна и попита сина си: “Какво стана?” “Таня, нашата Таня”, извика жена му. Игор побеля: “Какво стана?” “Таня пресичаше пътя. И… това се случи… но изглежда, че всичко е наред”, каза синът. Игор отиде при жена си и я прегърна: “Съжалявам, съжалявам. Изключих телефона си в работата и забравих да го включа. Хайде да отидем на дивана, ще ти дам няколко капки. Как се е случило това? Не, не, не. Не ми казвай сега. Успокой се.
Ще отидем при нея утре сутринта. Всичко ще бъде наред. Ще бъде. Те седнаха в прегръдка на дивана. Жена му се успокои и задряма. Игор си помисли: “Коя е Лада? Семейството му е тук. Жена му и децата му са тук. И Таня ще се оправи, ще се оправи… Телефонът на Игор зазвъня от съобщения. Той изтри съобщенията и блокира телефонния номер на Лада…
