Младо момиче в бутик за бельо се взираше в пода, когато в отдела влезе възрастна дама с бяла забрадка и старомоден комплект за реди в ръка. “Ей, госпожо, не сте ли виждали отдела? В дъното на коридора има нещо, от което се нуждаете, и то е евтино. Или може би купувате подарък за някого. Но тук е много скъпо”, опита се да обясни тя на възрастната жена.
Тя вдигна вежда и тръгна по сергиите. Двадесет минути избираше, мислеше и накрая донесе комплект яркочервени. “Увийте този и покрийте устата ми. “Да, сама си го избрах – каза подигравателно старата дама, – виждам, че ти текат слюнки от любопитство.” И след като плати, тя напусна бутика. Продавачката не издържа и изтича навън, за да види къде следва странната жена. И я видяла да влиза в отдела за скъпи дрехи.
Тя поклатила глава: тя била луда. Би трябвало да се готви за онзи свят, а тя си купуваше дрехи. В същото време едно зашеметено момиче от отдела за ексклузивни дрехи влачеше рокли в пробната с пълни шепи. Баба излезе с една тюркоазена коктейлна рокля и каза: “Опаковай я”, и като се засмя тихо, отиде при фризьора. Едно младо момче, което дъвчеше дъвка от мързел, скучаеше на работното си място. Влязла баба му и след като преценила ситуацията, отишла направо при него. “Момче, подстрижи хубаво баба си”, казала тя и свалила забрадката си. Той погледна със съмнение редките сиви кичури и направи преценка:
– Това е просто късо подстригване и боядисване. Тя седна и каза: “Добре, продължавайте. Тя беше в последния автобус за селото. Краката я боляха и главата я болеше. Но гледката на марковите пакети правеше душата ѝ щастлива. Струваше ѝ се, че е купила всичко, от което се нуждае: Иван ще бъде щастлив. Дори не съжаляваше за парите, които беше пестила с години.
Те не бяха важни за нея, а за покойния ѝ съпруг. Вкъщи тя бързо изпи чай и прибра покупките си. Изпрала отново дрехите и ги прибрала в гардероба. На сутринта съседката и близка приятелка Оксана дойде да я види. – “Къде беше вчера? Десет пъти идвах при теб, ключалката беше включена. Галина отговори: “Отидох в града да си купя охранителна система. Оксана се изненада: “Значи си направила възела преди десет години.
Галина седна и каза: – Сложих нещо. И довчера реших да проверя дали всичко е наред, дали не са го изяли молци, дали не са го гризали мишки. Проверих и всичко беше наред. А през нощта сънувам моя Иван и той мърмори: “Омръзнаха ми твоите панталони и тъмните ти рокли. Искам да идваш при мен облечена и красива”. И така, отидох в града. Дори си направих прическа и си свалих забрадката. Оксана въздъхна: “Приличаш на модел. Харесва ми начинът, по който изглеждаш, много ти отива. Изглеждаш така, сякаш си загубила двайсет години. Е, покажи ми дрехите си, любопитна съм. Когато видя дантеленото бельо, роклята и подходящите сандали, тя си поръча още.
– Е, Галина, ти си истинска шепа. Само си представи как ще говорят за теб. Галя махна с ръка: – По дяволите с тях, няма да ми пука. Оксана предложи: – Да разменим тинктурата ти за новите дрехи. Дори и да е по тъжен повод. Галина махна с ръка: – Давай. Час по-късно Галина беше облечена в новите си дрехи и се въртеше в огледалото: “Как ти харесва?” “Искам и аз да изглеждам по-млада – отвърна Оксана. Галина контрира: “Купих си ги за работа, а не да се разхождам. Оксана я обърна към огледалото: “Ти си луда. Ще отидеш на оня свят, ако изглеждаш така? Но ние все още сме млади и красиви.
Ден по-късно през селото минаха две разкошни жени. И двете носеха широкополи шапки и тъмни очила. Бяха щастливи, цял ден се разхождаха в парка и седнаха в едно кафене, където двама възрастни мъже седнаха при тях. Запознаха се и дори споделиха бутилка пенливо вино, за да отпразнуват. Уговориха се да се срещнат следващата седмица. През нощта Халина отново сънуваше Иван. Той бил щастлив и усмихнат. Тя започнала да се извинява за всичко. За това, че не е изпълнила завета му и се е осмелила да се срещне с друг мъж. Той каза едно изречение: “Казах ти, че никога не съм харесвал гащите ти. И той изчезна.
