В неделя, по време на кръщенето, името на детето все още е в съзнанието ми Със съпруга ми бяхме поканени на кръщенето. Сестрата на най-добрия му приятел и наш кръстник роди първото си дете. Не знам защо ни покани – ние нямаме нищо общо с нея, но беше неудобно да откажем. В същото време със съпруга ми решихме да не ходим на банкета – просто да се качим до църквата, да я поздравим и да си тръгнем. Това беше всичко.
В края на краищата имахме две малки деца с нас и не можехме да ги оставим при бабите им, а и не искахме да ги оставяме при непознати. Веднага ще кажа, че семейството на това момиче живее в селото. Вие разбирате обичаите там. Когато видях тълпа от хора край малката църква, си помислих, че цялото село е дошло. Вероятно е било така. Разбира се, след церемонията всички тези хора отидоха в един ресторант, за да празнуват във весела компания. А героите на събитието устроиха пиршество, което целият свят да види. Кръстникът ни казваше, че всяка сватба, на която има хубаво време, ще има всичко.
На масите има прасета, цигани с мечки и танци до сутринта. Това е толкова селски вариант на кръщене на бебе, че не го разбирам. Но не това ме впечатли най-много, а начинът, по който родителите са кръстили момиченцето. Това, което чух, беше извън моето разбиране. Вече бях готова за различните Евелин, Адела и Глория. Но за първи път чувах това име. Табита! Какво мислиш? Лично аз попитах няколко пъти, тъй като не можех да разбера напълно как звучи. Отначало със съпруга ми мислехме, че това име има японски корени.
Но вчера прочетох в интернет, че то е гръцко. Ясно е, че православният свещеник е отказал да кръсти момичето Табита. Затова избрахме името Татяна за кръщенето ѝ. Честно казано, не обичам да съдя родителите за начина, по който кръщават децата си. Мисля, че това е тяхна лична работа. И никой няма право да им налага своите варианти. В тази ситуация аз също не съдя, просто съм изненадана. Не повече от това. Изненадан съм и от богатото родителско въображение.
И аз съчувствам на момичето, което цял живот ще живее под името Табита Петровна Кривошиева. Точно така звучи пълното име на детето. Когато моя съученичка кръсти дъщеря си Франческа – в чест на папа Франциск – си помислих, че никога няма да чуя по-яко име. Но не. Животът е красив и винаги може да ни изненада още. В този случай името Табита направи деня ми прекрасен.
Разбира се, ако дълго време наричате детето си така, можете да свикнете с името. Може би с течение на времето дори на мен няма да ми се струва толкова нелепо за руските реалности. Майката на детето се интересува от мнението на хората – тя чете тази статия. Онзи ден отишли да регистрират детето – мислели дали да напишат Табита или Татяна (както са я кръстили). Родителите имали съмнения: толкова много роднини били против името Табита. На мен също не ми харесваше и открито й казах за това. Що се отнася до свещеника (или свещеничката), той предложи Тавифа. Но родителите ми не харесаха този вариант. Благодаря на всички!
