Имам единствен син, Максим. Почти живях заради него. Когато Максим постъпи в университета, заминах за Америка за няколко години. Мислех, че ще работя малко, ще изкарам малко пари, и мечтаех да купя на Максим хубава кола и апартамент. Всичко вървеше добре, Максим учеше, а аз работех. Говорехме си по телефона всеки ден. И тогава един ден, в един разговор, Максим ми каза, че иска да се оженим.
Не се зарадвах много на тази новина, защото смятам, че е твърде рано да се жениш на 22 години. Но това не беше най-лошото нещо. Синът ми каза, че избраницата му е седем години по-голяма от него и има дете. Веднага казах, че съм против. Но Максим ми каза, че вече е възрастен и може да взема жизненоважни решения сам: “Какво можеш да направиш сам? Още не си спечелил нито една гривна, не си донесъл нито една стотинка вкъщи! Мислиш ли, че ще те издържам? – Мога! И няма да взема твоите пари за моето семейство!
Вече имам работа. Това е дистанционна работа, така че няма да пречи на обучението ми, а ми остават само няколко месеца да уча. “О, Боже, той наистина няма нужда от мен… Той е умно момче: разбира от компютри, говори два чужди езика, винаги ще изкара парче хляб и масло”, помислих си. “Мамо, хайде!” Наталия е добра. Тя е умна, красива и страхотна домакиня. Със сигурност ще я харесаш, ще видиш! А Артьом е чудесно дете, невероятно интелигентно. Е, Наталия нямаше късмет с първия си съпруг. Ти ще я направиш щастлива, а аз ще съм нещастен… – Отново го правиш… – Сине, може би трябва да живееш, без да се жениш първо? За какво бързаш?
Много хора сега живеят по този начин и тогава ще решат какво да правят. – Ако имахте дъщеря, щяхте ли да й дадете този съвет? Знаеш ли, мамо, има мъже в граждански бракове, които не искат да поемат отговорност. – Защо, това е удобно: ако не ти харесва, събираш си багажа и си тръгваш. И така – развод, съдебни дела, подялба на имуществото… Не мислех, че ще се отнасяш така към всичко…
Винаги сме били приятели. И нали ти ми каза, че мъжът трябва да носи отговорност не само за себе си, но и за жената?” – Знаеш ли за какво мечтаех през всичките тези години, когато напусна мъжа си? Че ще срещнеш грижовен мъж, който ще реши всичките ти проблеми. Или поне да ги споделя с теб, когато бях дете. – Но това не се случи. И ти трябваше да отидеш в чужда държава, за да осигуриш бъдещето ни.
Много съм ти благодарна за всичко това. Без да се замислям, си събрах багажа и отлетях за вкъщи, за да спася сина си. Тази снаха явно не беше добра партия за мен. Когато пристигнах, не знаех какво да правя с нея. Посъветвах се с приятелите си, а мненията им по този въпрос се разминаваха. Мария ми съчувстваше и предложи да поговорим с тази Наталия, жена с жена. С Анна всичко беше сложно: тя се срещаше с мъж, който беше пет години по-млад. След като не измислих нищо, реших да послушам съвета на Мария и да отида “на гости”. Събрах смелост и отидох на контролния преглед. – Здравей, Наталия! Аз съм майката на Максим. – Здравей, разбирам. Влезте. Момчето изтича в коридора.
Руса коса и кафяви очи с палави искрици, открита, искрена усмивка… Колко много прилича на Максим като дете! – Hello! Как се казваш? – Здравей! Аз съм Артьом. Детето ме погледна с интерес. Подадох му колата. Радостта на хлапето се разля отвъд ръба. – Отдавна си мечтая за такава! Как се досетихте, нали сте магьосник? Мама каза, че са скъпи! Мамо, виж, вратите се отварят, и капакът, и багажникът! Знаеш ли как прекарах следващите два часа? Пълзене по пода с Артьом и игра с коли. А после ги търкаляхме по дивана и гледахме как се въртят колелата. Бях влюбен! Напълно и безвъзвратно. Артем завладя сърцето ми завинаги.
И чувствах, че това е взаимно. До Артем ми се струваше, че съм толкова млада, колкото и майка му Наталия. А тя е наистина красива… И много мило и интелигентно момиче. Трудно е да нарека това крехко създание жена. Чувствах се много засрамен, че съм дошъл в дома на тази млада жена с претенции. И с намерението да се скарам със сина ѝ. Е, сега се запознахме – казах аз, като се сбогувах. Всички фрази, които бях подготвил предварително, изчезнаха. “Ще дойдеш ли отново при нас? Ела, ти си прекрасна!
“Още не съм ти показал всичките си играчки!” “Разбира се, че ще го направя. А ти и майка ти сте добре дошли да ми гостувате. Не забравяйте да дойдете! Скоро ще имам внучка. Артем много се притеснява, че сега мама и татко Максим ще обичат сестра му повече от него. “Бабо, ти много ще ме обичаш, знам го!” – каза Артем. Тези думи ме накараха да се почувствам много топло. Радвам се, че не съм направила грешка и не съм съсипала живота на сина си. Нито възрастта, нито статусът са важни за щастието в семейния живот и аз съм невероятно щастлива, че децата ми са щастливи.
