Настя идва от Австралия. Там е завършила бизнес училище. Баща ѝ Кирил ѝ купува като подарък салон за красота. Настя решава да отиде рано сутринта на преглед в салона. Чакаше на опашка цял час, а рецепционистката Наталия дори не ѝ обърна внимание. – Извинете, но сега е мой ред. Защо пропуснахте онази жена с палтото от норки?” Настя попита Наталия. Ако нещо не ви харесва, не е нужно да чакате.
Имаме най-добрите специалисти в града, те са заети – отвърна администраторката с недоволна усмивка. Настя седеше и не разбираше защо се държи грубо. Когато я извикаха при майстора, тя започна да пита фризьорката за правилата, които спазват в салона: “О, няма правила. Често вземаме материала за себе си, а администраторът ни покрива. Понякога мамим пенсионерите.
Веднъж помолих един пенсионер да ме подстриже за 1000 рубли, но реалната цена беше 500 рубли. Правим каквото можем”, разказва момичето на Настя. Настя седеше тихо на стола и слушаше изповедта на маникюристката. Не беше очаквала салонът да е в такава бъркотия. Кирил Владимирович влезе в салона. Администраторът веднага започна да се суети наоколо.
“Добре дошли, всичко е наред. Работим с гъвкаво работно време. Настя се изправи и отиде при баща си. Запознай се с Настя, оттук нататък тя ще ръководи салона – представи Кирил дъщеря си. Администраторката веднага започна да се извинява за грубото си поведение. Фризьорката, която й била казала всичко, също започнала да се извинява. Настя възстанови целия персонал. Салонът заживя нов живот. Клиентите си записваха срещи две седмици по-рано. Персоналът се отнасяше еднакво към посетителите, независимо от положението им в обществото.
