“Как ще го направиш? Но ние имахме други планове! Спестявахме за вилата”, каза ми свекърва ми в отговор на добрата новина за бременността ми.

Казвам се Светлана и съм на двадесет и девет години. Съпругът ми е с шест години по-възрастен от мен. Живеем заедно от пет години. Живеем в двустаен апартамент, който наследих от баба ми, но, разбира се, направихме добър ремонт. Неотдавна си купихме кола, съвсем сами, на своя глава.

И тъй като и двамата със съпруга ми печелим добри пари, решихме да имаме дете. Решихме, че сме готови, защото имахме всичко, а и възрастта ми напредваше. Забременях много бързо, но не казахме на никого до четвъртия месец.

Тогава казахме първо на родителите ми. Те бяха много щастливи за нас. А след това казаха и на родителите на съпруга ми. А когато те разбраха, реакцията им беше незабравима. В отговор на добрата новина за бременността ми свекърва ми каза: “Как ще родиш? Ние имахме други планове! Бяхме спестили за вилата! Тя изпадна в истинска истерия. Крещеше ми и ме наричаше егоистка. Работата е там, че свекърва ми цял живот е мечтала за вила.

Но тя иска не просто малка къща с парцел, а огромна двуетажна вила с всички удобства, за да живее там целогодишно. А за това са необходими много пари, с които те не разполагат. Родителите на съпруга ѝ спестяват за нея от двадесет години, но не успяват да съберат необходимата сума. Но преди три години свекърва ми реши да промени подхода си към този въпрос и да включи цялото семейство в тази цел.

Тя покани съпруга ми, мен и по-малкия брат на съпруга ми на гости и ни съобщи тази чудесна новина. Тя се аргументира, че тази вила ще бъде наше наследство, така че трябва да им помогнем веднага. Не я разбрах много добре, но не казах нищо. Съпругът ми ме успокои. Той каза, че няма да вземе никакви пари от семейния ни бюджет. Изминаха три години.

Съпругът ми изпраща на родителите ми по десет хиляди карбованеца всеки месец. Той специално си намери работа на непълно работно време, за да им помага. Струва ми се, че след толкова години можехме да спестим пари за една вила. Но свекърва ми все още липсва. Дори не знам какво ще се случи по-нататък. Най-важното за мен сега е, че ти носиш и раждаш детето ми, това е всичко, от което се нуждая.

Related Posts