Няколко години работех в чужбина и накрая реших да се прибера у дома, за да посетя семейството си. Прегърнахме се и се целунахме, разопаковахме подаръците и аз реших да попитам: “Къде е майка ми? Оказа се, че майка ми вече не живее в апартамента си, а е наела стая в общежитие.
Това беше решение на снаха ми. Когато пристигнах в дома на майка ми и влязох в стаята ѝ, тя не можеше да повярва на очите си и просто се разплака. Но нека да започнем всичко отначало. Когато завърших университета, ми предложиха работа в Германия. И аз се съгласих. Майка ми ме подкрепи. По онова време живеехме трима заедно: аз, майка ми и по-малкият ми брат. Баща ми беше починал много преди това.
Брат ми все още ходеше на училище, а аз завърших университета, събрах си нещата и отидох да работя. Рядко се свързвах със семейството си, защото не живеехме много добре и нямахме компютър с интернет вкъщи. Понякога просто им се обаждах, за да попитам дали всичко е наред. Такива обаждания бяха много скъпи за нас, затова рядко си говорехме. Минаха няколко години.
Аз продължих да работя в Европа, брат ми порасна и завърши училище. След като завърши, той доведе вкъщи едно момиче и каза, че ще се ожени за нея, защото по това време неговата Маша вече беше бременна. Майка ми, разбира се, даде благословията си. Беше доста трудно да се преживее такава раздяла, но от работата и всички трудности, които трябваше да изтърпя, станах много по-силна и уверена жена. Печелех добри пари, но желанието да видя семейството си беше по-силно.
Затова реших да си взема заслужена почивка и да се прибера у дома при семейството си. Племенникът ми вече е на училище и все още не съм го виждала. Реших да не казвам на никого за пристигането си. Направих изненада и донесох няколко подаръка. Когато позвъних на вратата, на прага се появи непознат мъж. “Вие трябва да сте Мария, нали?” “Да, а вие коя сте?
Представих се и момичето бързо се обади на брат си. Прегърнахме се, поговорихме малко и аз попитах: “Къде е мама? Брат ми уморено погледна надолу и не ми отговори. “Тя вече не живее тук – отвърна Маша. Този отговор не ми хареса много. – Къде е? – В общежитието. – В кое общежитие? За какво говориш? Обърнах се към брат ми с тези въпроси, но той мълчаливо сведе очи. – Андрей, можеш ли да ми отговориш? Аз те питам.
– Да, ти дойде тук без предупреждение и сега ни задаваш въпроси. Отиди при майка си и я разпитай за всичко!” – рязко ми отговори Маша. Не се сбогувах и веднага отидох в дома на майка ми. Когато отворих вратата, видях майка ми, която беше мършава и слаба. Отначало тя не можеше да повярва на очите си, а после просто се разплака.
След една емоционална среща майка ми най-накрая ми разказа какво наистина се е случило. Оказа се, че Андрий е довел Маша у дома, когато тя вече е била бременна. Снахата веднага си поделила всички отговорности: тя носела детето, Андрий работел, а майка ми вършела цялата домакинска работа. Това не я разстрои твърде много, защото и преди Маша да се прибере вкъщи, всичко беше по старому.
Тогава Маша роди и майка ми се погрижи за детето. Когато племенникът ѝ порасна малко, Маша каза, че детето има нужда от повече пространство и собствена стая. Затова Мария намери на майка ми стая в едно общежитие. “Майка ми е доста добра жена, затова реших да се съглася. Просто не можех да повярвам, че брат ми е толкова спокоен за похвалното поведение на жена си! Няма да търпя такова отношение. С брат ми притежаваме апартамента наполовина, затова реших да им предложа да купят своя дял.
Веднага се качих в таксито и отидох при тях. – Този апартамент е наполовина мой, така че ти ще купиш моя дял? – Но ти си нагъл! От години не си бил тук, не си помагал на майка си, а сега искаш пари! Къде ти е чувството за хумор?” – Пак те питам, ти ли ще го купиш, или аз ще го продам на други? Реших да им дам малко време да помислят и отидох в дома на майка ми. Вечерта те дойдоха при нас и Маша каза: – Ако ни молиш за пари, ще трябва да отгледаш сина ни сам! Тогава разбрах, че те изобщо не са искали детето – бяха готови да го дадат на всеки.
Реших да не подарявам нищо и да прехвърля своя дял на брат ми, но те написаха завещание от детето. Така и направихме. След това бързо събрахме багажа и аз заведох майка си и племенника при мен в чужбина. Няколко месеца по-късно Андрий ни се обади и каза, че Маша го е напуснала и е отишла при друг мъж. Той беше много разстроен и каза, че е останал съвсем сам. Реших да го поканя при мен, защото ми беше брат. Андрий нае апартамент и се премести при мен, за да прекарва повече време със сина си. Какво щяхте да направите на мое място? Щеше ли да ми дадеш своята част от апартамента?
