Омъжих се, когато бях на осемнайсет. Семейството ми не можеше да се нарече заможно. Родителите ми не обръщаха особено внимание на възпитанието ни и разполагахме с достатъчно пари, за да свързваме двата края. Имам една сестра и един брат. Сестра ми също се омъжи рано, но съпругът ѝ се оказа много неинформиран и неработохолик. А брат ми, за съжаление, попадна в лоша компания и дори не знам какво ще стане с него. През целия ми живот сме живели в града, но сега родителите ми се преместиха на село, защото изгоря апартаментът им. И като се има предвид всичко това, ми се струваше, че изборът, който направих, е много добър и трябваше да ме направи щастлива.
Но всичко се оказа не толкова розово, колкото си мислех. Съпругът ми работеше като юрисконсулт в една фабрика. Изкарваше добри пари, но му беше ужасно скучно. Семейството ми ме прие добре, но често ми напомняше откъде са ме измъкнали. Живеехме в едностаен апартамент и нямаше достатъчно място дори за нас, а когато ни се роди дете, нещата станаха още по-трудни. Съпругът ми и без това беше недоволен от това, че готвя, гладя, чистя, а след това работата беше два пъти повече и недоволството му се увеличи: “Седиш си по цял ден вкъщи и не правиш нищо. И не е нужно да се криеш зад малкото дете, то спи спокойно по цял ден.
Съпругът ми се възползваше от липсата ми на съвет по всякакъв начин: напускаше ме с повод или без повод, отнасяше се с презрение към мен и казваше, че седя на раменете му. Но когато две години по-късно ни се роди още едно дете, аз изразих желание да си намеря работа, но тя беше категорично против. Той си противоречеше. Макар че сега разбирам, че просто не е искал да стана независима и да имам нещо зад гърба си. Ставаше ни все по-тясно в едностайния ни апартамент и родителите на съпруга ми предложиха да продадат големия си апартамент, за да ни купят по-голяма къща.
Но съпругът ми не даде съгласието си. Не искаше да вземе и децата – според него това все пак щяло да бъде съвместно придобито имущество. По-късно, когато децата пораснаха малко, аз не послушах съпруга си. Изпратих децата на детска градина и си намерих работа. На него това не му хареса много, казваше, че децата се нуждаят от денонощни грижи, и се възмущаваше, като казваше, че ти си такава майка… А веднъж се скара с мен заради една четка за коса. Тъкмо му позволих да ми купи нов гребен, а той вдигна огромен скандал заради това. В този момент търпението ми се пречупи и му казах, че си тръгвам. А той ми каза: “Върви, разбира се, и не забравяй да си вземеш чехлите и халата, защото това е единственото, което имаш.
Но няма да ви дам децата. И той удържа на думата си, в съда успя да докаже, че нямам нищо, така че децата трябваше да останат при него, а аз бях длъжна да правя издръжка. Но аз не се отказах. Плащах издръжката и работех на две места. Отначало наех стая от една баба, а после успях да си позволя да наема малък апартамент. Сега разбирам колко е важно човек да си стъпи на краката и да не зависи от никого. Все още не ми е лесно, но съм свободна в желанията и действията си.
Когато бившият ми съпруг разбра какво съм постигнала, той ми каза, че може да ми отнеме децата, защото съм изкарала достатъчно пари, за да си позволя да наема апартамент. А аз му казах, че ще продължа да плащам издръжка, но няма да си взема децата. Сега за тях се грижи предимно свекърва ми. Бих искала да ги взема да живеят при мен, но сега чувствам, че за тях ще е по-добре, ако работя здраво и им осигуря добро бъдеще. Поддържам връзка с децата си и те напълно ме разбират и подкрепят.
