Днес Вика отново дойде на работа разстроена, както всеки понеделник. И не, не е заради началото на новата работна седмица. Става дума за датите. Вика обикновено ходи на тези срещи в неделя, а в понеделник следобед ни разказва как са минали. Само че всеки път, когато слушаме историите, са все по-тъжни и по-тъжни. Случките, когато си над 30 години, са такива, каквито са, без романтика. Целият екип чакаше обяда, за да чуе историята на Вики. Очаквахме такива истории като епизод от нов телевизионен сериал.
– “О, момичета… нищо хубаво.” Не само че не знаеше къде да ни посрещне, но и се разхождахме в парка. Изглеждаше толкова галантен, че си помислих, че ще отидем на ресторант. -Какво, а вие просто се разхождахте в парка? -Да, разхождахме се. – “Но вчера вечерта валеше, стояхте ли на дъжда? Не забравяй, че не си на 20 години, когато целувката в дъжда се смяташе за романтична, ти си почти на 40, трябва да мислиш за здравето си. – “Но аз нямах време за романтика. Отидохме на верандата на едно малко кафене. Седнахме на една маса и пихме кафе. – “О, колко скромно… подари ли ти нещо?” “Чаках да ми донесе цвете, една малка роза.
Виждам цените, изобщо не е скъпо. О, момичета, няма цветове. Целият отбор въздъхна тежко. За да подкрепи Вика, нашата секретарка продължи: -“Хайде, Вика, в днешно време всички са такива. Аз имам съпруг, който не знае нищо за романтиката. Направих му вечеря на свещи, той я изяде, каза, че е вкусна, и си легна. -Да, а след това какво? -На сутринта го питам дали е забелязал нещо необичайно снощи. И той каза: – Защо си сложил тези свещи на масата, те хабят място. Вместо тях щеше да е по-добре да сложиш салата, щеше да е по-полезно.” “И така, момичета, в днешно време мъжете не са от същия тип. Да, кавалерите от миналия век са останали – заключи Вика.
