Тя се огледа, но зад пейката нямаше никой. А телефонът в храстите продължаваше да звъни. Алис стана от пейката и с въздишка се вмъкна в храстите, търсейки източника на звука. Накрая усети вибриращото устройство в тревата, излезе от храстите, но то вече беше спряло да звъни.
За щастие телефонът нямаше парола, затова Алиса отвори пропуснатите повиквания и видя, че се е обадил някакъв Паша. Тя набра номера и един млад мъж отговори веднага. “Здравейте!” – каза Алиса, – “намерих телефона ви в парка, в храстите.”
“О, благодаря, че ми се обадихте – възкликна щастливо мъжът, – това е телефонът на баба ми, сутринта се разхождала в парка и получила инфаркт; минувачи извикали линейка и сигурно в суматохата е загубила телефона. “Момиче, скъпи, можеш ли да занесеш телефона на баба ми на Ли Карни; за съжаление сега съм в друг град, Ли Карни ми разказа всичко”, помоли Павло.
Алиса помисли известно време, но реши да се съгласи. Паша обясни подробно къде да вземе телефона. Когато момичето пристигнало в болницата, медицинската сестра по някаква причина решила, че тя е внучката на пациентката Месечна и отвела Алиса направо в стаята ѝ. На леглото лежеше малка, слаба и много бледа старица. Тя погледнала към Алиса и попитала: “Къде е Паша?”
“Паша е в командировка”, казала Алиса, “Донесох ти телефона, ти го загуби. Алиса постави телефона на нощното шкафче по-близо до баба си. “Сега ще си тръгна”, каза Алиса. “Дете, ти ли си приятелката на Паша”, попита внезапно бабата, “вие сте хубава двойка.” “Не – изчерви се Алиса, – просто намерих телефона и се обадих на внука ти.” “Добре, тръгвай”, каза бабата, малко обидена.
На излизане медицинската сестра попита Алиса за телефонния ѝ номер и тя го продиктува, без да знае защо. На следващия ден Алиса седяла в клас в университета, когато телефонът ѝ звъннал. Беше лекар от болницата, който я помоли да дойде, защото клиентката му се влошавала; трябвало да се погрижат за нея, а нямало достатъчно медицински сестри.
Алис се опита да откаже и да обясни, че не е роднина, но лекарят вече беше сложил слушалката. След лекциите Алиса отиде в кабинета на лекаря, за да обясни, че не е свързана с Лунар, но когато влезе в отделението и видя нещастната старица, реши да остане. В продължение на три дни момичето седеше до леглото на тежко болната жена и изпълняваше всички указания на лекаря.
На четвъртия ден баба ѝ се почувствала по-добре, но Алиса била напълно изтощена и се прибрала у дома. На следващата сутрин Алиса отново отишла в лекарския кабинет, за да провери какво става с подопечната ѝ, и разбрала, че Паша е пристигнала. Тя влязла в отделението и видяла един много красив млад мъж до леглото на баба Клава. Когато видял Алиса, той скочил, изтичал при нея и я прегърнал сърдечно.
“Не знам как да ти благодаря: ти направи толкова много за мен и баба”, възкликнал Паша. “Нищо, аз просто помагах на баба, беше ми жал за нея”, изчервила се Алиса. “Все пак искам да ти благодаря, нека тази вечер отидем на кафе или на кино”, предложил Паша, “моля те, не отказвай. Алиса помисли известно време и се съгласи. Паша щастливо подскочи на място, което много зарадва Алиса. А баба Клава ги погледна щастливо и поклати глава.
