Познавам една жена. Тя беше обикновена и животът й беше незабележителен: работа, деца, съпруг. Децата пораснаха и се изнесоха. Съпругът ѝ се ядосал, започнал да обижда Нина, да я оскърбява и тя се разплакала. Децата я викали и Нина отишла да ги види, но само на гости, за около седмица. Те имат свой собствен свят, свое собствено семейство. Да, разбира се, всички се обичат, но трябва да живеят отделно. Аз бях разведена със съпруга си, но живеехме в един и същи апартамент.
Тя не можеше да си позволи да наеме друго жилище, пенсията ѝ беше твърде малка. И тогава една нейна приятелка ѝ предложи да живее във вилата ѝ: малка къщичка, без отопление, земята беше обрасла с трева, но тя си беше шефка. И най-важното, имало баничарница и навес с дърва за огрев. Нина си помислила: въпреки че е лято, може да живее спокойно, да не чува униженията на мъжа си, да не се страхува от поредния шамар по главата. През това време може би ще се появи някаква работа и тя ще може да наеме жилище.
Един приятел заведе Нина там, в една изоставена вила, с голяма чанта с вещи. Още първата сутрин, когато излязла боса на верандата и се заслушала в силното пеене на птиците, тя се почувствала щастлива. Наблизо имало езерце за плуване и Нина започнала да плува там. Тя почистила къщата, измила прозорците и окачила прости завеси, които намерила в един стар гардероб.
Купувала евтини хранителни продукти от местния магазин, но готвела вкусни ястия. Факт е, че Нина имала своя особеност: обичала различни подправки, подправки и билки, познавала техните свойства и особености и носела цялото това богатство със себе си във вилата в голяма кутия. А нейната обикновена рибена супа от палтус беше толкова вкусна и ароматна, че миризмата примамваше към тенджерата още от прага.
Вероятно тази миризма е привлякла една бездомна, рошава котка в дома на Нина. Вечерта, когато се връщала от езерото, тя го видяла на верандата си. “Така се срещнаха две самотници”, запяла Нина и донесла на котарака купичка супа. Котаракът я изял цялата, без да го убеждават повече, облизал се и останал при Нина. След като подредила къщата, Нина се заела с градината, прекопала малки лехи, засадила по малко от всичко: моркови, лук, магданоз. Тя почисти храстите с касис и малини, като отряза старите, сухи клони. Котаракът Василко следваше господарката си до магазина и до езерото и спеше до нея, забил нос в бузата ѝ. Животът се подобрявал… Една вечер, връщайки се от плуване, Нина видяла кола близо до парцела.
Беше черна, хладна кола, вероятно много скъпа, помисли си Нина. Когато минавала покрай нея, от колата слязъл един мъж и попитал къде наблизо може да получи чиста вода. Моля, влезте – поканила го Нина, – в двора има кладенец. Оказало се, че мъжът е бил на риболов в местното езеро и се е връщал, когато гумата му се спукала. Той не е имал резервна гума, затова не се е погрижил за нея. Затова се обадил на шофьора си и сега го чака с ново колело. Нина поканила съпруга си вкъщи и му предложила да вечерят. Михаил с удоволствие се съгласи и тя му наля купа с пилешка супа. Той не можел да спре да яде и поискал още. “Всички ли готвите толкова добре? Знаеш ли как да направиш всичко?” – попита Михаил Василиевич, облизвайки лъжицата си.
– Да, обичам да готвя – отвърна Нина. – Имам предложение за теб! Може би бихте могли да готвите за мен. Живея в града, живея сама и ще ви плащам. А шофьорът ми ще те закара до града за хранителни продукти. Поне два пъти седмично. Ще ви плащам добре. И Нина не отказа. Защо, тя обича да готви и винаги готви със сърцето си. Какво щеше да прави, ако не можеше да нахрани един човек? И Нина започна да храни Михайло Василович. В понеделник и петък шофьорът Коля караше стопанина на работа, а след това вземаше Нина и Василий (никъде без котката!) и отиваха на големия пазар, за да купят всичко необходимо. Голямата, но уютна кухня беше пълна с всякакви кухненски роботи, блендери и миксери.
На печката в голяма тенджера къкреше борш, във фурната се печеха големи парчета риба, а в дълбока купа под кърпа втасваше въздушно тесто, от което после се печеха същите кифлички. Не само в кухнята, но и в целия апартамент се носеха невероятните миризми на любимите подправки на Нина, придружаващи всяко ястие. Васил лежеше точно там, в кухнята, на малкия диван, и спеше през цялото време. В края на деня той получаваше рибни опашки или парчета месо.
Две седмици по-късно, когато пристига в апартамента на Михаил Василиевич, Нина вижда на кухненската маса голям букет с бележка: “Нина, сега обичам да се прибирам у дома!” До него имаше плик с първата ѝ заплата. Докато прибираше плика в чантата си, Нина си помисли: сега ще може да си търси жилище през есента, когато вилата ще е празна. Сега за всяко посещение на Нина се появяваха свежи букети. А един петък самият стопанин се прибра по-рано и заедно пиха чай с ароматни сиренца, а после Михаил Василиевич заведе Нина и котката (къде другаде!) във вилата и я покани да отидат на риболов през уикенда.
И тя се съгласи. И Вася отиде с тях, те го нахраниха с риба и през цялото време се шегуваха и смееха. Точно като деца! През есента Ниночка се омъжила за Михайло Василович. Когато Нина се изнесла от малката селска къща, взела със себе си само една голяма кутия с подправки и една котка. Е, какво друго е нужно за щастието?
