Казвам се Владимир и съм на тридесет и седем години. Живея в Самара. Имам любима жена и имаме две малки момчета. Когато все още бях свободен, наех едностаен апартамент. След като се оженихме, със съпругата ми започнахме да живеем там заедно. Между другото, първото ни дете се роди там.
Със съпругата ми много искахме да живеем повече в апартамента и той да ни принадлежи. Но не беше толкова лесно да го направим, защото аз бях единственият работещ в семейството ни, а съпругата ми беше в творчески отпуск и нещата бяха, меко казано, напрегнати. Знам, че можех да взема онлайн заем, но ми плащат “мръсно”, така че можеше да има проблеми с лихвите на банката.
А преди две години получихме щастлив билет – чудесна възможност да си купим апартамент. Разбрахме, че един от нашите приятели спешно продава тристайния си апартамент, защото са му предложили работа в Москва. Цената беше много изгодна. А работата беше там, че аз вече имах спестена по-голямата част от парите, трябваше само да намеря шестстотин хиляди рубли. Не исках да вземам пари от банката с огромна лихва, затова реших да помоля свекърва ми за помощ. Тя имаше някакви спестявания, а аз знаех със сигурност, че разполага с такава сума.
Мислех, че тя ще се зарадва, че имаме късмет, защото исках да подобря условията ни на живот. Но за моя изненада тя ми отказа. Каза, че щяла да даде всички пари, които имала, на сина си, защото искал да си купи нова кола. Но най-неприятното беше, че той вече си имаше кола и нямаше нужда от нея. Просто искал да се покаже пред приятелите си. Разбира се, аз и съпругата ми бяхме много разстроени.
Но все пак нямах намерение да се откажа и да оставя този шанс да се изплъзне през пръстите ми. Все пак взех петстотин хиляди рубли от банката, а един от приятелите ми даде назаем останалите сто хиляди. Не мога да кажа, че избрах свекървата и започнах да я лекувам отрано, просто осъзнах, че не трябва да очаквам много от нея, защото синът ѝ беше нейният приоритет. Животът обаче е бумеранг и той удари и него. Преди седмица тя ни дойде на гости и поиска да остане при нас за известно време.
Апартаментът ѝ се ремонтираше и тя и синът ѝ не можеха да живеят заедно. Свекървата се пошегува с нас, че няма къде да живее, а синът ѝ е неблагодарен и не я подкрепя. Казах ѝ същото, което тя беше казала на мен. В края на краищата нейният приоритет беше синът ѝ и неговата безполезна покупка. Така че нека си тръгне сега и да прекара нощта в колата. В едно семейство хората или си помагат взаимно, или живеят като непознати. Няма изключения.
