Вече съм разведена, това е вторият ми брак. Единият човек работи, а майка й смята, че съм похарчил парите й и къде ли не. Факт е, че аз помагам на баба си. Съпругът ми също не харесва особено моите харчове, но се е примирил с това, мълчи и се опитва да ме разбере. Омъжих се за първи път преди осем години. Съпругът ми беше сирак, отгледан от баба си. Две години по-късно съпругът ми почина и Вера Петровна остана съвсем сама. Нямахме деца, така че на възрастната жена не ѝ останаха никакви роднини, само децата и внуците на братовчедка ѝ. Виждах баба Вера, както я наричах, дори когато срещнах сегашния си съпруг, не можех да я забравя.
Тя се нуждаеше от моята подкрепа, имаше малка пенсия. Когато работех, винаги давах на Вера Петровна някакви пари. И не ми беше трудно да ходя и да й помагам в къщи. Омъжих се за втория си съпруг и майка му ни позволи да живеем в апартамента на баба ѝ. Временно, докато се сдобием с интернет връзка. Дълго време свекърва ми не знаеше, че помагам на баба Вира. Тя разбра случайно. Забравих телефона вкъщи, когато отидох да дъвча хората, и свекърва ми вдигна телефона. Обадиха ми се по обявата, която бях пуснала няколко седмици по-рано. Търсех au pair за баба ми Вяра. Нямаше да имам време да я посещавам толкова често, а баба ми почти беше спряла да излиза от къщи.
Свекърва ми не ми каза нищо преди търсенето, но вкъщи изнесе концерт: “Чудя се как ще платиш за медицинска сестра за баба ти? Ти си в затвора, а синът ми ще се чука с чужда баба? Нека отиде в старчески дом. А социалният работник е длъжен да помага безплатно! Какво я интересува? За парите на мъжа ми? Аз също получавам някаква добра помощ. Говорих с мъжа си, той ме изслуша, каза, че все още обичам бившия си съпруг, но в крайна сметка се съгласи, че е жалко да оставя Вера Петровна на произвола на съдбата. А свекърва ми продължава да брои: “Къде си отишла, да видиш баба си? Колко си похарчила за баба този месец?
Дори съпругът ѝ вече започна да спира майка си: стига, омръзна ѝ. Но не, тя не се отказа. Преди месец се обадих на баба Вера, но тя не вдигна телефона, притесних се, трябваше да отида, не беше много. Дъщеря ми тъкмо се беше разболяла. Какво да направя, обадих се на свекърва си и я помолих да се погрижи за внучката ми. Майката на съпруга ми така или иначе е на пенсия, тя си стои вкъщи.” “Няма да го направя”, каза свекървата. Какво да правя? Тя се договорила с една съседка, взела дъщеря си при нея и отлетяла. Оказало се обаче, че баба Вера е сложила някъде телефона си и не може да го намери, а той е развален.
Върнах се бързо, а свекърва ми я нямаше вкъщи, така че пристигнах, тя беше с нас, а аз вече бях взела дъщеря си от една съседка и тогава мъжът ми се прибра от работа, а майка ми започна поредния концерт пред него: “Ти остави дъщеря си сред непознати хора и отлетя!” “Отлетя – казах аз, – ти трябваше да седиш с внучката си. Всичко е наред, не се притеснявай.” – Колко дълго може да продължи това “наред”? Колко пари сте взели там? Не преброихте ли? Не забравяй, че няма да живееш тук вечно, колко си спестил за бъдещия си апартамент? Можеше да спестиш два пъти повече.
Не слушах, отидох в кухнята при дъщеря си. Мъжът ми показа майка ми и каза: “Мама ни предупреди да се изнесем, ако помогнеш на Вера Петривна.” – А ти?” – Казах, че ще се изнесем, няма проблем. Дори не съм очаквала да имам такъв съпруг. Казах му, че преди два месеца баба Вера ми подари апартамента си.” “И каквото сме спестили – казах аз, – сме го похарчили за наем. Въпреки че баба Вера няма нищо против да живеем с теб и дъщеря ѝ. Съпругът ми не иска да се премести при Вера Петровна и аз го разбирам. Наехме едностаен апартамент. Сега живеем по-спокойно.
