Инна, която се е върнала от родителите си, не е посрещната от съпруга си. На железопътната гара. Това е вторият път. Всеки път той си намира извинение. Работа или спешна среща… Тридесет и пет годишна тъжна жена стоеше на входа на гарата. – Лошо ли се чувстваш? – Към нея се приближи мъж на около четиридесет години.
– Тъжно. Мъжът не се срещна с нея. – Не се разстройвайте. Той каза, че не се чувства добре. – Виждате, че не се чувства добре. Позволете ми да ви закарам. Казвам се Антон… – А аз съм Инна… – Серхий, чия пудра и червило са в спалнята ни? Аз не нося грим – махна с ръка на въпроса мъжът и излезе на балкона. В това време той получи съобщение на телефона си: “Скъпа, оставих пудрата и червилото ти. Твоят Тома!”
Сега вече е ясно защо съпругът ѝ не се е срещнал с нея – той се е опитал да изчисти следите от предателството, но не го е направил. Същия ден Инна изхвърлила съпруга си от къщата и подала молба за развод. “Вместо да изхвърлиш жена си, ти дойде при мен.” “Но това е нейният предбрачен апартамент, как мога да я изхвърля?” – казал Сергей.
Значи можеш да подадеш иск за половината от апартамента и ще си имаме собствено жилище – настоя Тома. Инна се прибираше от работа в състояние на тъга. Сергей се обади и каза, че претендира за половината от апартамента ѝ. Или тя ще му плати половината от цената на апартамента, или той и приятелката му ще се преместят.
Главата ѝ се завъртя от нахалството на мъжа и тя спря колата, за да се съвземе. Здравейте – приближи се Антон до колата ѝ. – Виждам, че отново имате проблеми. С какво мога да ти помогна? Инна му разказа за обаждането на съпруга ѝ. “Имам добър адвокат.
Той ще се справи със случая така, че съпругът ви да не остане с нищо. Месец по-късно съдът отхвърли иска на Серхий.” – Благодаря ти, Антон. Ти си моят ангел-хранител. – Знаеш ли какво, Инна? Трябва да се омъжиш за мен. В края на краищата, аз се влюбих в теб от пръв поглед. А твоят ангел хранител винаги ще бъде с теб. – Ако винаги, тогава съм съгласен.
