Съпругът на Карина умира, когато тя е на 67 години. В продължение на цяла година жената почти не излизала от къщи. Тя обичала съпруга си и любовта им само се засилвала с времето. Животът на Карина загубил всякакъв смисъл. Тя искала да се събере със съпруга си възможно най-скоро.
За тази цел тя дори намерила косвен начин: Карина се борела с диабета от 6 години, а сега излизала от къщи само за сладкиши – изяждала тонове от тях. Захарта е била табу за нея. Сега тя чакала болестта да се усети, но въпреки всички сладкиши, които ядяла, нивата на захарта ѝ били в норма.
Карина трябваше да продължи напред с живота си. Но сега тя живееше за двама. Единствената ѝ дъщеря и семейството ѝ живееха в друга държава. Тя виждаше зет си 4 пъти, а внуците си по-малко, само 3 пъти. Дъщерята и зетят неохотно канеха Карина да им гостува, но животът в чужда страна, където не говорят езика ти, където има други ценности, съвсем друг свят, други хора и начини на живот, ѝ се струваше по-лош от самотата.
“Трябва да се омъжиш – съветваха я приятелки, – трудно е да живееш сама, а и нямаш пенсия”. Приятелките й запознали Карина със свободни мъже, към които Карина Фьодоровна изпитвала само едно чувство – любов.
Но тя не беше свикнала да живее сама. След всичките тези години това не й се отразяваше добре. Затова помолила дъщерята на приятелката си за помощ, за да напише обява в интернет. “Търся си самотна, за предпочитане възрастна жена, с която да живея.
Аз съм жизнерадостна, спокойна, лесна за възприемане баба”, гласяла обявата. На следващия ден тя получава обаждане: “Обаждам се във връзка с обявата. Все още ли е валидна вашата оферта? След това още едно обаждане за същото нещо. Историите на Зина и Христина бяха подобни на тази на Карина. Трите възрастни жени бързо си допаднаха.
Споделяха общи интереси, любими телевизионни предавания и места. Живееха в къщата на Карина. Събираха зарната си в една и съща каса. Веднъж седмично ходеха на кино или театър, правеха походи, а понякога посещаваха различни семинари и изложби в града.
Така беше в продължение на 7 години. Зина и Кристина давали къщите си под наем. С парите, които получавали, те прибавили към спестяванията си и си купили къща в провинцията и кола. И тримата вече живеят, а не съществуват. Обединявала ги е обща болка. Обединявала ги е самотата.
