Семейството на Оксана има по-малък брат, така че никога не са имали излишни пари. От 16-годишна възраст на момичето се налага да работи на няколко места. Скоро братът пораства, среща момиче и иска да се ожени за него. Майка ѝ решава да смени тристайния си апартамент с два едностайни. Дава единия на сина си, а към другия прибавя дъщеря си, купуват двустаен апартамент и заживяват там заедно. Минава известно време, на сина се раждат деца, те живеят в собствен апартамент, никой не ги притеснява. Но изведнъж майката умира. След известно време, когато раните от загубата на майка им заздравели, братът и сестрата отишли при нотариуса.
Оксана, сестрата на Олех, му напомня, че майка му вече му е дала апартамента, така че по закон той е неин. -Оксана, ти живееш сама, защо ти е двустаен апартамент, дайте да го разделим! – “Юлия, така че изкарвай пари и ги променяй, какво общо има това с мен? Откъде знаеш дали живея сама или с някого? Ако децата ми наемат апартамент в друг град, това не означава, че трябва да останат без дом. -Продайте двустайния си апартамент и ги оставете да живеят там. Оксана беше шокирана от поведението на брат си, който стоеше мълчаливо, докато съпругата му предлагаше съвети за продажба и замяна на апартамента.
– “Олех, ти знаеше от самото начало, когато щеше да се жениш за жена си, че майка ти е разменила два апартамента за теб! Тя ти е дала единия, за да можеш ти и жена ти да живеете отделно. Всичко беше честно. Юлия, като видя, че съпругът й е съгласен със сестра й, се обърна към изхода и повлече мъжа си със себе си. – “Във всеки случай ние също претендираме за този апартамент. Трябва да си поделим наследството!” – възкликна тя накрая. Оксана се почувства много обидена. Брат ѝ разбираше всичко, споразумението беше справедливо, една стая за него и една стая за нея. А фактът, че тя сама беше добавила към двустайния апартамент, не притесняваше брат ѝ и съпруга ѝ. От друга страна, можеш да отстъпиш и да дадеш половината апартамент, да помогнеш на брат си и жена му, те имат деца. Така ще живееш спокойно…