Живея в Полша от дълго време, дойдох тук преди повече от 10 години. Роден съм и съм израснал в малко украинско село в област Виница. Там имам семейство. Със съпруга ми отдавна напуснахме селото, за да работим, защото не е лесно да се намери добра работа за човек от село.
Единственото място, където можехме да си намерим работа, беше на пазара, но заплатата беше ниска, достатъчна само за живот, а ние искахме да спестим нещо за децата си. Затова решихме, събрахме си багажа и заминахме с децата си. Майка ми и брат ми останаха в селото. По-късно той се ожени, но отиде да живее в къщата на жена си, тя живееше в същото село, на около 10 къщи разстояние.
Със съпруга ми се справяхме добре, не направихме състояние през годините, но купихме двустаен апартамент тук, учим децата си, имаме добра работа и приятели, свикнахме да живеем тук и няма да се върнем в Украйна. Когато майка ми остаря, възникна въпросът кой ще се грижи за нея.
Уговорихме се с брат ми да му пращам по 3000 г всеки месец, плюс пенсията на майка ми – той щеше да се грижи за нея, не бяха лоши пари и можехме да живеем в селото. Андрий каза също, че къщата на майка ми ще бъде негова. Дълго мислих върху това, но се съгласих, защото нямах друг избор. Изпращах пари в продължение на една година, а след това дойдох със семейството си на гости на майка ми.
Оказа се, че брат ми изобщо не й помага, можеше само да й помага да сади и копае картофи в градината, а снаха ми изобщо не я посещаваше. Майка ми е стара, трудно ѝ е да прави всичко. Реших да поговоря с брат ми и му обясних, че сме се разбрали за нещо друго. Мама вече не може да прави нищо сама. Брат ми обясни, че в селото има жени, които живеят по този начин и никой не се грижи за тях. Не знаех какво да правя, защото нямаше къде да заведа майка си, със съпруга ми бяхме в една стая, децата – в другата, а майка ми се нуждаеше от денонощни грижи, а ние имахме работа.
Не мога да се откажа, защото все още не сме изплатили заема за апартамента и не можем да го продадем, за да си купим по-голям. Затова говорих с майка ми и я убедих да продадем жилището. Взех майка ми с мен в Полша с парите. Договорихме се, че тя временно ще живее в старчески дом, докато намерим жилище. От шест месеца майка ми живее там и грижите са добри, но разходите също са високи, а и все още не сме решили въпроса с жилището.
Често посещавам майка ми, тя е доволна там, не се оплаква от нищо, казва да не се притеснявам, ще се съгласи да живее там, условията са добри. Но брат ми и снаха ми са обидени на мен, защото очакват къщата и парите ми да останат техни. Но аз мисля, че постъпих правилно, защото сега не се притеснявам за майка си и парите за къщата харча само за нея.
