Историята се развива през лошите деветдесет години на миналия век. Сега не се страхувам да я разкажа. Бях бременна в деветия месец, когато започнах да получавам контракции и съпругът ми ме заведе в болницата.
Бременността беше трудна, през първите месеци страдах от токсемия, а след това имах проблеми с кожата и сърдечносъдовата система. Раждането също беше трудно. Накрая дори припаднах.
И тогава лекарят ми каза, че бебето не може да бъде спасено. Бях до себе си от мъка, наистина мечтаех за майчинство. Скоро началникът на отделението дойде да ме посети.
Тя и аз бяхме ходили заедно на училище. Докато ме утешаваше, тя изведнъж ми предложи: “Лида, не искаш ли да осиновиш момиче? В моето отделение има една млада майка, която се е отказала от детето си.
Ако не я вземете, тя ще попадне в сиропиталище. Можем да организираме всичко така, сякаш сте родили детето. Това беше много неочаквано предложение, но аз си помислих, че е подарък отгоре. С удоволствие се съгласих. И така, роди ни се дъщеря, Юлия. Съпругът ми дори не подозира, че тя не е наша.
Но той много я обича и я разглезва. Всъщност много се радвам, че всичко се случи по този начин. Не мога да си представя живота си без най-голямата си дъщеря. По-късно със съпруга ми си родихме син. Обичам еднакво и сина, и дъщеря си.
