В една съботна сутрин двамата със съпруга ми отивахме до супермаркета, за да пазаруваме, когато майка му му се обади и започна да плаче в телефона: -“Сине, моля те, изпрати хиляда. Подхлъзнах се и паднах и сега трябва да отида в клиниката. Бях бесен!
Не можех да издържам повече! В края на краищата това се случва почти редовно. Вдигнах телефона и попитах свекърва си: -“Тамара Александровна, защо ти трябват хиляда? В клиниката ще ви лекуват безплатно, таксито струва 50-60. Добавете още двайсет за шофьора и той ще ви отнесе вкъщи на ръце.
Тя започна да крещи, казвайки, че оставяте една възрастна жена на произвола на съдбата, разплака се и сложи слушалката… Иван ми се обиди. Каза, че не може да остави майка си в момент на нужда. Но ние се намираме в труден момент.
Заедно сме от пет години и все още спестяваме за първоначалната вноска. Живеехме в апартамент при роднини, плащахме комуналните услуги, но в началото на този месец те ни се обадиха и казаха, че собственият им син идва, така че ще трябва да освободим жилището.
Иван помага на майка си почти за всичко – дори за плащането на комуналните сметки. Той купува хранителни продукти, и то не от най-евтините, и различни дребни неща в къщата. Когато споделям преживяванията си с майка си, тя ме разбира напълно.
Тя е много по-възрастна от свекърва ми, но никога в живота си не ни е молила за помощ. Щом се обади на свекърва си и каже, че е видяла нещо много важно в домакинството, Иван веднага й изпраща толкова пари, колкото поиска. Може би сумите не са много големи – 50, 100, ама най-много 200.
Но такива обаждания се случват толкова често, че се отразяват на семейния ни бюджет! Накратко казано, Иван изпрати на майка си хилядата, които тя поиска. Той каза, че това е въпрос на семейство. Такива неща не трябва да се приемат с лека ръка. Разбира се, няма да контактувам със съпруга си заради тази ситуация. Но си мисля, че някак си ще кипне.
