Майка ми отгледа мен и брат ми сама, защото баща ми обичаше мулето повече от нас; той напусна семейството, когато бяхме съвсем малки. Животът в селото без мъж беше много труден. Имаше моменти, в които дори нямахме такива. Затова твърдо реших, че ще напусна селото, ще уча и ще се опитам да избягам от тази мизерия.
Всичко започна почти така – след училище отидох направо в университета. Живеех в общежитие. Там се запознах с една жена, която седеше на нашия контролно-пропускателен пункт. Тя изобщо не приличаше на кресливите си партньори, по-скоро можеше да бъде сбъркана с учителка – беше изискана в маниерите и дрехите си. Всички я наричаха Нина Карловна. Запознах се по-добре с тази жена и тя се оказа много интересен човек за разговор.
Нина Карловна няма деца, а съпругът ѝ я напуска преди няколко години, за да отиде при друга жена. Очаквах с нетърпение да видя тази невероятна дежурна жена, от която почерпих невероятна житейска мъдрост. Но един ден Нина Карловна не дойде на работа. Попитах партньорите ѝ какво се е случило, но те не знаеха нищо. Взех адреса на жената и отидох в дома ѝ.
Вратата на луксозния ѝ апартамент беше отворена. Нина Карловна лежеше на леглото и просто не можеше да се изправи. Както се оказа по-късно, дойдох в точния момент, а лекарите, които дойдоха по-късно, ме нарекоха нейния ангел-хранител. Когато Нина Карловна жалеше одаята си, я попитах защо е отишла да работи в нашето общежитие за по една стотинка на ден, ако живее толкова добре. Тя отговори, че като работи и разговаря с нас, се освобождава от самотата си и наистина не се нуждае от пари.
Тя има много роднини, които живеят в Германия, и е доста богата наследница. По това време Нина Карловна е на около 60 години, но изглежда много по-млада. Тогава съдбите ни се разделиха и ние си разменихме адресите и домашните телефони за всеки случай, защото тогава нямаше мобилни телефони. А след това се омъжих и ми се родиха две деца. Бях разкъсван между дома, работата, децата и майка ми, която остана в селото. Със съпруга ми нямахме собствено жилище, затова наехме апартамент в града. Трябва да кажа, че нямах късмет със съпруга си. Той изобщо не се интересуваше нито от мен, нито от децата. И след 10 години брак ме шокира, като ми каза, че напуска семейството, защото друга жена вече очаква дете.
Нямах друг избор, трябваше да се върна на село при майка ми. Синът ми беше на 9 години, а дъщеря ми – на 6. Но не можех да ходя на работа всеки ден от селото, изгонваха ме вечер след вечер. Майка ми се грижеше за децата. Тогава реших да отида да работя. Беше жалко да оставя децата си, но нямах друг избор. Една година след като съпругът ми ме напусна, отидох да работя в Португалия. Там някак си имах късмета да си намеря работа веднага, за да мога да изпращам пари на децата си. В Португалия се запознах с Михайло, който също е от Украйна, но живее тук почти от раждането си, тъй като родителите му са се преместили тук преди много години.
Мъжът, също като мен, беше разведен и три години по-възрастен от мен. Отначало се срещахме, а после започнахме да живеем заедно. Всичко беше наред до момента, в който поисках да взема дъщеря си да живее с мен. Синът ми остана при майка ми, а дъщеря ми се премести при мен. Записах я в местното училище. Тя бързо научи езика, но Михайло не хареса тази идея. Започна да говори открито, че дъщеря му пречи на щастието ни. И тогава един ден дойде моментът, в който трябваше да направя избор, и аз избрах дъщеря си. Наехме отделен апартамент и напуснахме Михаил. Стана ми все по-трудно да плащам сама наема и на практика спрях да пращам пари на майка си и сина си, защото не ми оставаха никакви пари, а и ние самите едва се справяхме.
И тогава наскоро майка ми се обади и ми каза, че съм наследила някакви пари и трябва да дойда при нея, за да оформим всички документи. Смаяна научих, че Нина Карловна, която не бях виждала от почти 20 години, ми е преписала луксозния си тристаен апартамент в центъра на града. Тя наскоро беше починала, но ми остави писмо, в което пишеше, че не е забравила как съм я спасила. Сега повече от всякога осъзнавам, че добрите неща, които правим, се връщат стократно при нас. И въпреки че животът ми не беше лесен, съм убедена, че сега и аз, и децата ми ще се справим.
