Юлия се прибра у дома разстроена. На работното място й казали, че организацията е в процес на фалит и че ще има големи съкращения. Тя е започнала работа в организацията, когато е учила в института, и е работила там в продължение на пет години. Харесвала е работата си, харесвала е екипа и заплатата си. Освен това се страхувала да не загуби работата си, защото имала ипотека. Юлия и Сергей си взеха двустаен апартамент веднага след като се ожениха.
Почти всички разходи – ипотеката, сметките за комунални услуги и хранителните продукти – паднали на плещите на Юлия, тъй като доходите на Сергей били нестабилни. Дори и да получаваше пари, те бързо свършваха. Юлия се надяваше Сергей да има късмет и да си намери добра работа със стабилна заплата. Но Сергей не се задържаше дълго на една работа и обикновено я напускаше със скандал. Той нямаше късмет с работодателите си, те не го забелязваха като свръхдобър професионалист, гений и просто добър човек.
Той се оплакваше на Юлия от несправедливостта на света, а тя го успокояваше и вярваше в по-светлото бъдеще. Тя вярваше дори повече от самия Сергей. И сега вярваше, че Сергей ще направи същото, ще я успокои и ще положи всички усилия да се погрижи за основните разходи. Но когато разказа на Сергей за ситуацията в работата, вместо подкрепа, чу обвинения срещу нея.
Той ѝ се скара, че го е въвлякла в тази ипотечна авантюра, защото нямал нужда от апартамент, можел да продължи да живее с родителите си. Но Юлия не искаше да живее така, а той правеше такива жертви заради нея. Упрекваше я, че харчи всичките си пари за себе си и не знае какво прави, че “крие” заплатата си от него и че го кара постоянно да ѝ иска пари.
А сега магазинът е затворен – нека тя сама да се справя с проблемите си. От този ден нататък те имат отделен бюджет! Юлия слушаше и не можеше да повярва на ушите си. Как можеше да каже такова нещо, след като тя сама плащаше ипотеката и комуналните услуги и купуваше хранителните продукти, защото Сергей никога не разполагаше с пари. И ето че той я обвиняваше, че харчи пари за нещо, с което не знае какво да прави. Е, добре, че бюджетът ще бъде разделен, ще ѝ е по-лесно!
Разделиха си стаите – Сергей се настани в хола, защото там имаше телевизор, а Юлия получи спалнята, защото така или иначе по цял ден беше на работа. И от този ден нататък Юлия престана да му говори. След работа тя мълчаливо се прибираше в стаята си, без да иска да разбере нищо повече за него. Месец по-късно, когато дойде време да се плаща ипотеката, Серхий осъзна, че е избързал с бюджета. В къщата нямаше храна, а Юлия не вечеряше, а обядваше на работа (имаха безплатни обеди за служителите).
Половината от ипотеката и сметките за комунални услуги бяха твърде много за него. Освен това съжаляваше за парите, защото можеше да живее в апартамента с родителите си безплатно. Сергей реши да се примири. Юлия обаче му предложи развод. Тя изчака един месец Сергей да се извини, да си намери работа и да поеме част от разходите. Но за съжаление това не се случи.
През този месец тя също така осъзнала, че не ѝ е изгодно да живее със съпруга си. За пръв път по време на брака си тя успяла да спести пари и имала повече свободно време вечер, тъй като не й се налагало да стои до печката и да мие планина от чинии. Сергей не беше съгласен на развод, но и не искаше да плаща за нищо. Колкото и да я убеждаваше, Юлия оставаше непреклонна. Преди винаги го беше подкрепяла, но когато имаше нужда от подкрепата му, той я предаде. Юлия беше задържана на работа. Оценяваха професионализма ѝ и не искаха да се разделят с нея.
И тя беше благодарна, че тази ситуация ѝ показа истинското лице на Сергей. Разводът и подялбата на имуществото бяха морално трудни и за Юлия, и за Сергей. Въпреки това Юлия успя да докаже, че апартаментът е купен с нейни пари и че Сергей е получил само нищожна сума от съвместно придобитото имущество. Юлия успява да прекрати връзката си навреме, за да защити правото си и собствеността си. Но колко жени продължават да вярват в илюзията за “светло бъдеще” и да носят сами цялата тежест на семейните задължения…
