– “Ало, това Дария ли е?” – чух в телефона. “Да, слушам.” “Съпругът ви Николай ви изневерява със секретарката си. Спаси семейството си, преди да е станало твърде късно! – Кой е този? Моля, представете се!” – казах аз и чух кратки писъци в телефона. Седнах на един стол и дълго време не можех да се опомня. “Какво беше това? Някаква шега? Или зла шега?” – чудех се аз. Живеех със съпруга си от пет години и никога не го бях подозирала в изневяра. Коля беше примерен семеен мъж, никога не закъсняваше за работа и много обичаше мен и сина ми.
По цял ден се разхождах наоколо като клошарка, без да мога да намеря място, където да отида. Коля се прибираше от работа, вечеряше и отиваше да си почине. Реших да взема телефона му и да прегледам обажданията и съобщенията му. Имаше много обаждания и не можеше да се каже кой му се е обаждал и защо. Но в съобщенията видях интересна кореспонденция. “Зайче, благодаря ти за подаръка”, “Су муйу, целувам те”, прочетох две съобщения. В първите секунди ми се искаше да събудя съпруга си и да му направя огромен скандал.
Но си спомних думите на баба ми в деня на сватбата ми: “Дете мое, винаги бъди мъдра и разумна в отношенията си със съпруга си. Никога недей да нападаш в разгара на деня. Както се казва: седем пъти мери, един път режи.” Реших да се успокоя и да помисля какво да направя в тази ситуация. На следващия ден отидох на работното място на Николай, нетърпелива да видя съперника си. Макар че каква съперница е тя за мен? Аз съм съпруга на Николай и майка на сина му. “Добър ден, има ли Николай Владимирович?” – попитах секретарката, като я пронизах с оценяващ поглед. “Здравейте, шефът не е тук, той е на среща.
Имате ли уговорена среща?” – строго ме попита момичето. “Скъпа, аз съм съпруга на Николай, той се радва да ме види по всяко време на деня, без уговорка” – усмихнах се аз. “Вие се казвате Лера?” – попитах момичето. “Да, откъде ме познавате?” – объркано каза Лера. “Не ви познавам, но съм чела мемоарите ви. “Какво право имаш да влизаш в нечие семейство?” попитах гръмко. “Даша, моля те, не крещи. Нека се срещнем след час, в парка, и ще ти обясня всичко”, помоли момичето. “Добре, ще те чакам”, казах и излязох от кабинета.
Точно след час Лера се втурна, задъхана. “Виждаш, че съм те накарала да чакаш, и съжалявам за всичко!” Лера каза и Зоря го направи. “Влюбих се в Николай, щом го видях, но той никога не ми обърна внимание. Наскоро, на едно фирмено парти, Коля прекали с алкохола и аз успях да привлека вниманието му”, обясни ми Лера. “И сега си решила да го откраднеш от семейството му?”, попитах аз. “Не, Коля не ме обича. Той ме помоли да го оставя на мира и никога повече да не му напомням за себе си. Съпругът ти ме уволнява!
Какво ще правя сега без работа?” – отново се разплака тя. “Той постъпва правилно! Дойдохте да работите за него или да го съблазните? Ще си вземеш поука за в бъдеще. И запомни, запомни, запомни, ако те видя отново с мъж, ще те уволня не само от фирмата, но ще трябва да напуснеш нашия град в рамките на 24 часа. Имам достатъчно връзки, за да ти уредя “забавен” живот! Не казах нищо на Коля. Осъзнавайки, че става дума за случайна среща, реших да забравя за неприятната случка.
Освен това имах добра новина за съпруга си, днес разбрах, че съм бременна. Съпругът ми беше много щастлив: той отдавна искаше второ дете и наистина искаше да има дъщеря. В продължение на девет месеца той ми вдигаше прах, не ми позволяваше да правя нищо вкъщи. Николай нае жена, която да чисти къщата ни и да ни готви. Беше време да раждам. Отидох в болницата предварително. Мъжът ми плати много пари и аз лежах в най-доброто отделение като принцеса. Денонощно тичаше една медицинска сестра Сонал, която се опитваше да ми угоди във всичко.
Веднъж се разхождах по коридора и видях едно кльощаво момиче да плаче в ъгъла. Това ли е първият път, в който плачеш? Не плачи, всичко ще бъде наред!” Опитах се да успокоя родилката. Момичето вдигна глава и аз я разпознах като Лера. “Ти? “Какво правиш тук?” – попитах я, не беше въпрос: “Даша, моля те да ми помогнеш. Ако искаш, ще коленича пред теб. Аз съм сама в този град, няма кой да ми помогне”, каза Лера и се разплака. “За какво ти трябва помощ?” “Виждаш ли, имам много голям плод. Лекарят, който ме раждаше, веднага ме предупреди, че ще се наложи цезарово сечение. Няма да мога да родя бебето сама.
– И какъв е смисълът? Оставете лекарите да правят каквото намерят за добре. Какво общо има това с мен?” Възмутих се. “Отказват: докторът каза, че трябва да си дъвча сам нещата, а те ще видят какво ще стане. Не съм спал от два дни, имам силни болки. Искат пари, но аз нямам и стотинка” – проплака Лера. “Изведнъж ми стана жал за това кльощаво, слабичко момиче. Хайде да вървим, можеш да останеш с мен, а аз ще се опитам да говоря с лекаря”, казах и заведох Лера в стаята си.
Докторът ме изслуша и веднага се съгласи да помогне на Лера. Трябваше да му обещая прилично възнаграждение. Момичетата се оперираха още същата вечер. “По някаква причина за миг се притесних за нея. Твоята приятелка е родила истинска красавица. Момиче, 4500 грама, 54 см” – каза ми лекарят. Няколко часа по-късно Лера беше преместена в отделението. Влязох, за да я поздравя за раждането на дъщеря ѝ. – Лера, моля те, кажи ми истината. Това дете на Николай ли е?” – попитах я откровено. “Да, моля те, Виба, прочети ми. Много съжалявам за този необмислен урок.
“Ти си съсипал целия си живот”, каза Лера. “Добре, успокой се. Ще поговоря със съпруга си. Той ще ти помогне”, казах аз и отидох в отделението. Изведнъж започнах да получавам контракции. Бях родила здраво момче и веднага си помислих, че ще трябва да дъвча трима души и половина в продължение на час. В края на краищата Коля нямаше да се успокои, докато не родя дъщеря му.
На следващия ден при мен дойде един разтревожен лекар: “Дария, имаш ли някакви контакти за твоя приятел? “Каква приятелка?” Не разбрах. “Лари, тази, за която си платила.” “Не, нямам нейните контакти, нещо се е случило с нея?” Бях уплашена. След като помислих известно време, се обадих на съпруга си. “Коля, трябва спешно да говоря с теб. Захвърли всичко, което правиш, и ела тук!” – заповядах. Трябваше да разкажа на съпруга си всичко, от началото до края. “Даша, порасни, любов моя, дори не помня как се случи всичко.
“Едва издържах цялото нещо”, каза Коля. “Николай! Не чуваш ли какво ти казвам?” – изкрещях на съпруга си. “Лера роди дете и го изостави. Между другото, това е твоята дъщеря. Виждала съм момиченцето, то вече прилича на теб. Наистина ли те е грижа за бъдещето на дъщеря ти?” – Даша, какво да направя? Не съм виновна, че майка ѝ я е изоставила. Ти винаги си искала да имаш дъщеря – казах аз. – Хайде, дори не смеех да те помоля за това – каза Коля. Ще направим така, че да изглежда, че съм родила близнаци, и никой никога няма да разбере истината. Иди и говори с управителя – казах аз. Половин час по-късно Николай се върна, щастлив. Разбрах, че той е уредил всичко. “Даша, видях момичето! Прав си, тя наистина прилича на мен. Благодаря ти, скъпа, благодаря ти за всичко!” – каза Коля и ме прегърна.
