– “Имам проблеми заради свекърва ми”, казва 33-годишната Ирина. “Наскоро проведох сериозен разговор с нея, казах ѝ всичко, което мисля за посещенията му при нас. Любов Васильевна се прибра вкъщи, обади се на мъжа си, каза му, че се чувства зле, а той си взе отпуск от работа и отиде да я види.
Калечери се прибра вкъщи в съвсем мрачно състояние и сега настоява да се обади на тъщата и някак да се оправдае пред нея. Ирина не иска да разговаря със свекърва си: “Какво пак се случи?” “Ами… Представете си, вчера следобед мъжът ми беше на работа, аз сложих децата да спят, легнах с тях и задрямах за малко. Изведнъж станах и чух, че в кухнята се излива вода! Помислих, че е спукана тръба, сестра ми наскоро имаше такава.
Изтичах в кухнята, а там беше моят любим с престилка! Белеше картофи и миеше чинии. – Чакай, в твоя апартамент? Как влезе? – Вратата се отваряше с ключ. Видяла е, че спя, и е отишла да бърка наоколо. Видяла пилето на масата, аз го размразявах, исках да направя бульон, затова го сложила в хладилника, за да го изпече с картофите! Тя погледна в хладилника и претърси шкафовете.
В крайна сметка задоволих любопитството си докрай и не си отказах нищо! Ирина и съпругът ѝ имат две малки деца, на три и половина и две години, и младата майка, след като потича с тях, спи по един час следобед при синовете си. Освен това по-малкият става няколко пъти през нощта, за да пие вода. Така че няма нищо учудващо във факта, че Ирина не е чула, че свекърва ѝ е дошла и е прекарала четиридесет минути или час в къщата. – Ами тя даде ли ѝ ключа си?
“Отивахме на вилата на родителите ми – въздъхна Ирина, – мъжът ми също не работеше, останахме при майка ми през целия април и се върнахме едва след майските празници. Когато си тръгвахме, съпругът ми предложи да оставим ключа на свекърва ми, а телефона ѝ – на съседката. Е, за всеки случай. Любов Василиевна живее недалеч, може да изскочи по всяко време. Още повече че самата тя ентусиазирано се съгласи. Любов Василиевна беше любителка да идва на гости, без да се обажда, и дълго време Ирина се бореше с това, като просто не отваряше вратата: ние спим, казваха, и толкова. Изглежда, й стана ясно, че трябва да се обади и да ни предупреди, преди да дойде, и напоследък нямаше ексцесии.
Любов Васильевна скромно ме предупреди предварително за посещенията си. Е, поне един час предварително. “Дойдохме от дачата и всичко в къщата ни беше преместено!” – разказва Ирина – “Казах: “Любов Василиевна, без нас ли дойдохте?” А тя каза: “Ами, разбира се, трябваше да видя как е апартаментът!” “Ами, кажи ми, какво има да се види? Нямам нито саксийни цветя, нито домашни любимци. Не мислех, че ще дойде, но тя идваше на всеки 3-4 дни. Миеше прозорците, драпираше завесите, избърсваше всичко навсякъде и разглобяваше гардеробите. Струва ми се, че трябва да й благодаря, но в главата ми има само неприятно чувство. “Дойдох да видя внуците си, какво толкова?” – каза тя на Инна – “Донесох им подаръци. Не съм пречила на никого!
Сложих ги в кухнята и си тръгнах! И наистина, на кухненската маса имаше и по-мили изненади, или портокали, или поднос с ягоди. “Ще ти върна ключа, толкова ми трябва, какво пък толкова!” – казваше свекървата по телефона. Но нямаше възможност да го върне. “Е, не можех да мълча!” – въздъхва Ирина – “Разказах ѝ всичко, разбира се, на висок глас, накарах я да ми даде ключа и я изпратих вкъщи. Просто не ми се побира в главата. Мъжът ми каза: “Ти не говориш с майка си с този тон!” Да, но майка ми не е идвала при нас неочаквано, не е отваряла вратата с ключа и не е започвала да управлява къщата. Съпругът й изисква да се обади и да се извини, но Ирина не иска да го направи.
