Вика поиска да остане с мен. Със съпруга ми живеем заедно и наистина не исках да я оставям да остане за “неопределен период от време”, но на приятел не можеш да откажеш. Няколко седмици след престоя ѝ започнах да забелязвам, че съпругът ми реагира на всичко с някакво раздразнение, не бързаше да ми помогне с нищо, не искаше да прави всичко, което поисках, или предлагаше да го направя сама.
Една вечер си легнах, но станах, за да отида до тоалетната, а той беше близо до кухнята. Отидох и ги чух да си говорят. Приятелката ми пее на мъжа си: “Разбираш ли, Славка, че си под нейния контрол.
Тя те управлява, както си иска, тя е шефът в семейството ти, а ти просто приемаш всичко, каквото е, и никога няма да кажеш и дума срещу нея. Когато скъсах със съпруга си, всичко правех сама, включително ходенето на работа, грижите за бебето и пазаруването на хранителни стоки, но как иначе?
Ами, вие имате собствено семейство. И тогава ръцете и краката ми се разтрепериха от това, което чух: “Днес разкъсах крачола на колегата си” (вече стоях на ръба на тъмния вход, но те бяха толкова вглъбени един в друг, че не забелязаха) и му показах стрелка някъде доста над коляното.
И той каза като човек с пистолет: “Какъв е проблемът, Вика, щях да ти кажа веднага, няма да те оставим без чорапогащник!” И хвърли петстотин гривни от джоба си на масата! Едва не подскочих от смях, но се сдържах, бързо избягах от коридора и реших, че мъжът ми все още не е “безнадежден”.
На сутринта Вика ме помоли да се изнеса. А аз чух толкова много нови неща за себе си: какъв лош, безполезен приятел съм, че съм я напуснал, и какви фобии съм имал за нищо. Изнесох се. Със съпруга ми всичко се оправи. Вече не поемам рискове: приятелите са си приятели, но никога не ги каня да живеят при мен, дори да пренощуват.
