Животът на Яна започва да преминава през тъмен период. Все нещо се обърква. А сега изведнъж съпругът ѝ решава да напусне дома си. Децата казаха, че баща им отива някъде. Тя си помислила, че те не са разбрали правилно. Когато обаче се прибрала вкъщи, видяла, че той си е събрал нещата и чака. “Е, какво означава това, Сергей? Вече не мога да бъда с теб. Винаги си говорим за децата, за работата или за това какво ще сготвиш. Липсват ми интересните, интелигентни разговори. Яна погледна изненадано съпруга си. Какво се беше случило с него? Кога се беше превърнал в естет? После осъзна, че напоследък Сергей често ходи в библиотеката.
Сигурно е разговарял с библиотекарката там и затова се е превърнал в това. Яна не искаше да задълбава в него. Но тя беше отвратена от него. “Добре, Серхий, ако искаш да си тръгнеш, тръгвай. Но запомни, че ако избягаш, няма връщане назад. Серхий взе куфара си и тръгна към вратата. На вратата той се обърна и каза: “Не ми се сърди, ще идвам често да виждам децата си.” – По-добре не често. Серхий си тръгна. Яна отиде и се погледна в огледалото. “Да, Яна, затова бягат от теб”, каза си тя, като видя умореното си лице. Тя изчака децата и отиде с тях в дома на приятелката си Анна, като по пътя взе бутилка вино.
Когато децата заспаха, Яна и Хана седнаха да пият вино и тогава Яна започна да споделя проблемите си с приятелката си. Децата бяха забравили за баща си. Никога повече не го попитаха за него. На вратата се позвъни. Яна отвори вратата и видя Серхий с куфар. – Здравей, Яна. – Ами, здравей. Какво искаш? – Яна, липсвахте ми, децата. Извинявай, излъгах те. Наистина ми липсваше боршът ти. Тя се приближи до него, взе куфара и го изхвърли навън. – Яна, хайде. Аз имам друга природа. Не мога да понасям стария ти куфар. Аз също не мога да те понасям, така че се махай оттук! Яна го избута навън и затвори вратата. Отиде и се погледна в огледалото и видя една различна Яна. Сега тя се харесваше.
