Още от ранна възраст Мария е жива личност. Приятелите и познатите ѝ винаги са били изненадани, че ученолюбиво момиче като Мария може да изразява мнението си, когато ситуацията го изисква. А ако се наложи, и със сила. На никого не беше позволено да прекрачи границата.
Когато ставаше свидетел на това как някой силен се опитва да обиди слаб човек, Мария не се колебаеше нито за миг – заставаше в защита на обидения, превръщаше се в негова защита. Беше решителна, притежаваше лидерски качества и умееше да преодолява всякакви трудности. Маша беше напълно безразлична към това, което хората говореха за нея. Много хора се опитваха да я обиждат при всеки удобен случай, да ѝ говорят неприятни неща и да я обсъждат.
Тя просто изобщо не обръщаше внимание на такива хора – те не я интересуваха. Разбира се, имаше и такива, които подкрепяха Мария. Те бяха близки до нея – имаше ги много. Тя често обичаше да повтаря: “Правете това, което смятате за правилно, а след това оставете нещата да се случат” – това беше основният ѝ приоритет в живота. Мария упорито преследваше целта си, изкачвайки се стъпка по стъпка по кариерната стълбица. Веднъж, когато минаваше покрай кабинета на подчинените си, чу зад гърба си следните фрази: “Е, животът ни в рая приключи – мъжът с полата се върна от почивка”. По всяка вероятност някой щеше да се обиди на тези думи. Но не и Машенка.
“Оказва се, че постъпвам правилно”, помисли си тя и отиде в кабинета си. Ненапразно Мария беше наречена “мъжът в пола”. Тя беше взискателна, силна и строга шефка. Мария умееше да дава щедри похвали, но ако се налагаше, можеше и да критикува. Никой от служителите не можеше да се отпусне по време на работа. Имаше и служители, които я смятаха за справедлива.
За някои тя беше наставник. Ако някой работеше усърдно, стремеше се да се развива професионално, изпълняваше точно задачите си и постигаше резултати, му беше гарантирано кариерно израстване. Мария често чуваше слухове, че много хора съжаляват семейството ѝ: “Ето на кого не можеш да завиждаш, на съпруга ѝ. А децата… Те сигурно растат без майчина любов и привързаност.
Никога не бяха виждали това в реалния живот. Такива фрази идваха до строгата шефка от нейните подчинени, които рисуваха в съзнанието си фантазии за личния ѝ живот. За тях Мария беше “мъж”, който борави с камшик и престилка. Само че Мария не беше свикнала да обръща внимание на подобни спекулации. Затова винаги запазваше хладнокръвие. Един ден мениджърите на компанията решили да организират пикник за служителите.
Бяха поканени и семействата им. Мария също решила да доведе семейството си със себе си. Тя дойде със съпруга си и синовете си. Единият от тях по това време бил на 9 години, а другият – на 3 години. Цялото внимание беше насочено към нейната личност. В резултат на това вместо “мъж” те виждаха нежна и любяща майка и съпруга. Семейството им изглеждаше перфектно. Грижеха се един за друг, отнасяха се с учтивост и внимание един към друг. Участваха заедно в игри, споделяха вкусотиите от шведската маса.
Много често се докосваха един друг. Мария никога не крещяла на никого, не го дърпала. Ако децата бяха непослушни, тя се навеждаше и им обясняваше какво не бива да правят. Тя даваше добър пример. Децата бяха дружелюбни и общителни. А най-удивителното е как тя разказваше на синовете си: “питайте баща си”, като по този начин им даваше да разберат, че той има последната дума, а не тя. Всеки човек играе няколко роли в живота. Когато умее да балансира между тях, животът му е светъл и пълноценен. В края на краищата, ако хармонично съчетавате няколко роли, със сигурност ще успеете. Например, няма да има вреда нито за семейството, нито за работата. Какво мислите вие?
