Бяха млади и безгрижни. Костя беше на 25 години, а Олга – на 20. Целият им живот беше пред тях! В онзи летен ден Костя взе назаем колата на баща си и двамата отидоха до езерото. Денят тъкмо започваше и слънцето вече беше нажежено.
В очакване да се насладят на времето си насаме, младите хора се шегуваха и играеха. Пътят летеше към тях и това беше щастие! Костя погледна Оля – вятърът развяваше косата ѝ, тя прикриваше очите си, а по лицето ѝ се разстилаше спокойствие. “Ще ѝ предложа брак”, помисли си той.
– Точно днес. И родителите ѝ я харесват. Тя е умна и красива. Дори приятелите му ревнуват… …През цялото време, докато лекарите позволяваха, той беше с Оля. Времето престана да съществува. Вкъщи той каза на родителите си, че се жени за Оля. Майка му започна да плаче, а баща му и брат му отказаха в един глас.
Казаха, че ще си съсипе живота. Ще си намери млада и здрава жена, но животът му няма да се получи с това момиче, ще съжалява. Константин не можеше да повярва на очите и ушите си. Съвсем доскоро те бяха почитали Оля, наричаха я почти дъщеря. А сега в един миг се бяха отказали от нея. Той събра нещата си и отиде при майката на Оля.
Жената мълчаливо го пусна в къщата. Константин не се извини на майка си, а просто каза: – Обичам я и ще бъда с нея до края на живота си. Никога няма да съжалявам за това, а тя ще бъде най-щастливата на света. Ще направя всичко за нея. Нямам нужда от никой друг. Нина Матвеевна се разплака безмълвно. Така тримата заживяха заедно. С течение на времето Оля отново се научи да прави обичайните неща.
Съпругът ѝ помагаше за всичко. И така, те се ожениха почти веднага след изписването им от болницата. Оля окачила венчалната си халка на връвчица на врата си. …Музиката в ресторанта звучеше силно. Компанията празнуваше 30-ата годишнина от сватбата си. Това бяха Костя и Оля. Стари, посивели, но щастливи. На масата седяха петте им деца и седемте им внуци…
